Когато беше свободна, Невена отиваше на любимото си място – една самотна пейка, от която се виждаше цялото пристанище и залива. Обичаше да идва тук и да мечтае. Сега, когато разполагаше с пари и можеше да си позволи повече неща отпреди, установи, че отново не беше щастлива. Все още се надяваше да ср ...

Реквием за една мечта
1. Лежиш пак сам с отворени очи в нощта.
По локвите навън отново се гнети луна.
Търсиш светлината и причината за края,
но оставаш пак в душата със студа в безкрая. ...

На пръв поглед всичко беше нормално. Ето - неговата ръка, както винаги, е отпусната върху дясното ù рамо, единият му крак се е мушнал на по-топло между нейните (а все се подиграва, че тя била зиморничава), дишането му в 7 сутринта е все така спокойно и право в нейното ухо.
На втори поглед нещо беше ...

/...размисли в едно огледало.../
Има дни – поглеждам се в огледалото, а върху лицето си виждам как се спускат годините. Такива едни - безжалостно справедливи и неумолимо обективни… и толкова неприятно честни. Гледам ги, наблюдавам ги с интерес, изследвам ги с някакво наивно любопитство, като че за п ...

Орелът извика:
- Орел се наричам!
Простора и волния полет обичам!
Делфинът извика:
- Делфин се наричам! ...

СТАРИЯТ ПОЕТ
Той знае, че и идващата пролет
едва ли с нещо ще го вдъхнови.
Завършил бе последният му полет,
не чакаше да има друг... уви. ...

По „Есенно”
„Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист.” ...

За удара бъди готов!
Ранил си ги сърцето и душата,
удари ги с измами и лъжи.
И в тях остава белег, безвъзвратно,
сега кървят и нека ти тежи! ...

Тъмно е. Сега звездите са моите братя и сестри. Аз съм сама.
Една картонена кутия е моят дом. Живот ли е това. Аз не знам
коя съм и защо се чувствам като в рая. Една доза ми дава живот.
Но защо? Какво имам? Само една капка надежда в сърцето ми,
ако мога така да го нарека. Усещам се напълно свободна. ...

Черен шоколад.
Ягоди и шампанско.
Игра на любов.

Приятелко моя
На Сиси
Приятелко моя, времето лети
и може би ще ме забравиш ти.
И може би не ще си спомняш ...

Не мога без теб
(посветено)
Аз не мога без тебе,
без да виждам очите ти,
лъчезарни и топли. ...

От твоите страшни, дълбоки очи
черна горчилка аз пия.
Не ми говори за любов! Замълчи!
Душата ми - вълк единак глухо вие.
Останах сама като верен куршум. ...

Когато те видя
Оставам без дъх
Потапям се в чувства
Наслаждавам се - важен
Е само МИГЪТ - ...

Обич
Целувам те... виждам реки
Целуваш ме... виждаш дъги
Ти си любов... казваш ми ти
Аз съм живот... казвам ти аз ...

Ти вечно ще бъдеш, Поете,
белязан със тежка съдба –
да носиш искра във сърцето,
да вдигаш света на борба.
През дните минаваш самотен, ...

Художник: Олег Нарыков
Нощни улици
Кръстовища
посоките
променят… ...

Мисли на върха
на езика ти,
чувства, обладани
от мигове...
Трепкат безсилно ...

На кладата отиваш ти,
зад тебе са неволи и беди,
зад теб са идеали и мечти,
тук почва полетът Нагоре.
На кладата е твоята Голгота, ...

Нахално отвън се промъква студа,
хили се, дати пресмята.
Премръзнали жици звънят във нощта,
вятър в олуци се мята.
Листата политат със танц пирует ...

Като кървящ защитен механизъм
сърцето наранено за болка се приготвя.
Заради теб и ужасния ти егоизъм
раната за пореден път в мен се закотвя.
Сърцето ми разби се като чаша стъклена, ...

От мрака се надига злото
и ни сграбчва за гърлата.
От сияйните лъчи на светлината
долитат изчадия небесни
и ни повличат къмто небосклона. ...

Безвремие
Със поглед, вперен в сивотата на делничния ден
и притеснението за мойто утре,
потъвам във мечти блажени
за теб, за тук и за сега. ...

Не мога да забравя лицето ти!
Не искам да забравя очите ти!
Не мога да забравя усмивката ти!
Не искам да забравя смеха ти!
Не мога да повярвам, че до мен те няма... ...

Косата ти мека,
като нежен розов лист.
Очите ти дълбоки,
като бездънното небе.
Бузите ти топли, ...

Ето пак побеля земята
и зарадва ни тъй много,
и просто ей така изведнъж
напомни ни за зимата...
Ето как побеля бързо ...

Коледа
Подари ми тази зима.
Подари ми много сняг!
Запали за мен камина.
Оседлай еленски впряг! ...

Нощта гори в небето на покоя
и падат по земята пръски зрак.
Във воя на прииждащия мрак
прозира глас от бдението мое.
Което няма как да изрека, ...