Поседнал в пейката самотна,
в градчето тук, полу-щастлив,
попивах гледката страхотна
насред планинския масив.
И дълго хълмите сравнявах ...

Ще бъда тук, на стъпка от сърцето ти,
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея, ...

Аз съм твърде различна от тебе,
(може би това в мен те привлича)!
Когато смирено стоя си,
на теб на любов ти прилича!
Аз дори не съм като нея, ...

Аз ли се побърках, или светът спря за миг.
Ха, такава ми била съдбата!
Не знам кога и кой ще ти попречи да съзреш
сред тълпата изгубената си душа.
Бил си друг? ...

Ослепях от взиране,
онемях от викане,
окуцях от търсене,
остарях от чакане!
Оглушах от тишина - ...

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър, ...

Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти –
забеляза ли как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове ...

Сякаш
призраци от нищото,
пращат
яростни стрели…
В хаос ...

Тази вечер дъждът ми проговори
и със приказен шепот ми заразказва.
Облече костюм и сложи декори –
"Имало едно време много отдавна..."
Аз слушах, а той по перваза звънтеше ...

Каквото си оставил
в душата си,
забрави го.
Каквото си сторил
на сърцето си, ...

Медена роса
Със мед не се?
-Лекува диабет!
* * *
Напява гладната ...

Не ми достига напоследък времето,
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?
Децата ми пораснаха за мигове ...

Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака. ...

УЧИЛИЩЕН ДВОР
,,Деца, боя се зарад вас.“
П. Яворов
Училищен двор. Междучасие. Врява.
(Най-сладката глъч на земята!) ...

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама, ...

"Опоетизирай,
моля те!
Как искам
красота да блика
от твоите три стиха!” ...

Soni.Andonov

притихва
денят в нощта и само шепот
на листа стелещи се кротко
за живота напомнят
захлупено сякаш селото ...

Влизал ли си в зоомагазин
да видиш колко животинки се предлагат -
котки, риби, кучета, змии...
Какво се чудиш, че човекът се продавал?!

Едно на ум си има всеки,
когато цифрите брои
и по житейските пътеки
той от тринайсти се бои.
И разни дребни фаталисти, ...

Непоискани
мисли се гонят.
Недокоснати
чувства ръмят.
Недописани ...

Потъвах в теб
и се разливах
във очите ти,
докосвах те
отляво ...

Загубен съм губя се всеки ден
И търся глупаци подобни на мен
Да изчезнем в мастурбация
И куца комуникация
Фантоми от неясни геноми ...

Не спирай полета на птици!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина. ...

Рижата Есен
паяжини преплита
от мъдрост тиха.

Толкоз кротка нежност! (в сайта)
(главно в коментарите, разбира се)
Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста ...

Раздавам огъня любовен
Вино упойващо със благослов
Изпращат зов
Цъфтящи слънчогледи
Трепти сърце ...