1. Животът - борбена арена -
те предизвиква на дуел.
Оголен, неподготвен срещу него
заставаш - правиш се на смел...
2. Опитваш всячески да го излъжеш, ...

Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...

… не си добре дошъл сега...
... Умира
паркът... като птица,
към юг загубила посока.
… удавен сред трънак и шума, ...

Бензин - Рамщайн
Нуждая се от време.
Нямам нужда от хероин, нито от алкохол или никотин.
Не се нуждая от помощ,
нито от кофеин. ...

Как вярвам в младия човек,
в ума му пъргав
и в неговата сила,
и в полета на мисълта,
и в нестандартните идеи. ...

Обичаш да рисуваш - пеперуди,
в небето, да ги пускаш да летят,
със вятъра - да затанцуват лудо,
а ти да чакаш - вест да донесат!
Създания, тъй нежни и красиви, ...

Гръм натисна звънеца.
Вятърът стои пред вратата.
Припомняш си Младенеца.
Пеперуди пърхат в бедрата ти.
Спомени топли от Вчера. ...

Белязани от слънцето,
през този свят вървим.
''Нима не ви боли?'' -
ни питат другите.
Кое да ни боли? ...

Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...

Чувствам се щастлива,
когато пиша тези редове,
в които често казвам
какво бушува в мен,
какво ме зове. ...

Юнска терапия
Затвори очи и да забравим
умората, напрегнатия ден,
лятна приказка ти обещавам,
повярвай ми и тръгвай с мен! ...

ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ
Как ли щях да живея, ако просто ви нямаше -
неразказан от вас в моя свят от видения...
По-красив от нощта, с наметало от падащи
тъмнокоси звезди, неподвластен на тление... ...

Огън за двама
Ще те чакам тихо да почукаш,
да останеш и да си до мен,
диря във душата ми остави,
бъди обичан до сетния си ден. ...

за теб – погледите възхитени,
за мен – прашния ъгъл в килера;
за теб – да не мислиш за хляба,
за мен – само хляб и вода се полагат;
за теб – на целия свят да крещиш, ...

Искам да пия, какво друго ми остава,
искам да пия, за да те забравя...
Ще пия, ще плача, ще бягам и
да страдаш искрено се надявам.
Ти отне съня ми, ускори дъха ми, ...

Затворих се със трясък, като книга,
със тежък сюжет и твърде тъжен финал.
На вид красива, като чучулига,
кориците, обаче, бяха от метал.
Напълних чашата си, пак до края. ...

Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...

В сърцето ми отрова вливаш,
но не спираш -
защо постъпваш с мен така!?
Отдавна аз, аз теб обичам,
но не зная ...

Ще ти подам
ръката си гореща...
Ще бродим дълго
двамата в нощта...
И тръпнещите пръсти ...

Мога да те последвам навсякъде -
да изкача планина
или да се спусна по урва,
без да мисля за пътя назад.
Мога да съм леко вятърничава - ...

Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...

с разпусната коса,
впила поглед
в сребърното огледало,
сънувах те -
далеч, далеч от мен ...

Вървеше бавно към дома си и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нерв ...

Bсички белези отвориха се в мен
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен. ...

Какво имате против мениджърите си? Аз нищо. Някои от най-добрите ми приятели са мениджъри. Не, почакайте, грешка - бяха. Не помня какво точно се случи с тях, мисля, че така и не ги откриха след това, но важното е, че сега сред приятелите ми няма мениджъри. Ако имаше, със сигурност щях да ги обичам с ...

Дойде, целуна ме и си отиде,
така протича всеки път.
Минути, бързо отлетели,
чувства пак на кръстопът.
Любовта в мигове живее, ...

Следа
На Д.
Очите ти потъваха във мене,
отнасяйки те влакът надалече...
Денят на пресекулки се провлече ...

Като летен дъжд
пристигна изведнъж.
Любовна буря се изви,
превзе душата ми,
сърцето клето... ...

Дълбоко в сърце ми дълбай,
всичко ненужно изтръгни до край,
ярост, злоба, разпри, вражди,
всичко Те моля, Ти премахни.
Свята десница положи, ...

По поля от натежало, златно жито,
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват, ...

Колко е хубаво
да останеш без дъх
от целувка спонтанна!
Да избършеш моминските сълзи,
а в очите ти пламъче нежно да свети. ...

няма небе над моята улица
някой обрал звездите...
лятото не лудва сърцето ми -
мокро
хладно ...

Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...