ОГЛЕДАЛЦЕ МОЕ ОТ СТЕНАТА
Огледалце мое от стената!
стига ме упреква, мен, горката,
че съм влязла вече във години,
а акъл все няма да ми стигне! ...

Като мама
Мила мама време няма,
мисля даже, че не ляга,
от компютъра не става,
стихосбирка ще издава. ...

Безсилна се оказа мъдростта на утрото
Да спре вакуумните очи глътнали слънцето
Изпили на екс милостта на бурите
В подрязани крила свързали контурите
На греха на ангели с тъмни ореоли ...

Красавице, не се погубвай със сълзи.
Недей, не си отивай от света.
Какво, че тя го иска? Той до теб стои.
Красавице, не се погубвай. Не така.
Късно е да ги изричам тези думи. ...

Замечтах се и обичах!
Гледах те с пламнали очи.
Сред пламъци със теб танцувах,
разпилявах своите коси.
Тайни свети ти разкривах ...

Аз искам. Оставете ме да страдам...
Да, болка ще е, но ще е от теб!
Дори сега във бездна да пропадам,
аз зная, тя ме прави пò човек!
Аз искам. Оставете ме да плача... ...

Преплитам те...
И празнините между пръстите ми
бавно се запълват...
През твоите зеници искам да живея,
да дишам въздуха на твойте дробове ...

KАКВО ИСКАМ ТОЛКОВА ОТ ТЕБ
С мисълта, че те открих,
мисълта ми беше една:
ИСКАМ ДЕТЕ ОТ ТЕБ...
Де да беше така, както го желаеш... ...

Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам, ...

DJ Boonie – Daddy’s Little Girl
[Verse 1:]
He drops his suitcase by the door
She knows her daddy won't be back anymore
She drags her feet across the floor ...

Къртично разрови сърцето-
от болка то сви се за миг.
А после проплака, горкото-
към него тя бе му длъжник,
защото с ръждиви пирони ...

Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...

Не зная кой изпрати те на таз земя
от свойта плът и кръв да даваш?!
Не знам как хитри хора - хей така -
в очите ти те лъжат,
после грабят. ...

Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...

Аз съм свят от пепел
и разцъфнали лютичета,
късче лед сред покоя на вълните.
Аз безсрамно се усмихвам в мрака,
ала избледнява ...

Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак. ...

Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...

***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...

Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...

Облече ли раздраната
кървава риза от свила,
ледена след
копията,
впиващи се в нея? ...

Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...

Бе нощ, от онези, дето плаче душата,
търси любов и прегръща луната...
С надежда за сладки и нежни слова,
отронвайки тихо кристална сълза.
Летейки със вятъра пролетен, топъл, ...

Тригодишен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия
XII - та седмица
Варна – Международен дом на учените
„Жолио Кюри”- „Св.Константин и Елена”
Съвременното дете не трябва да бъде пасивно ...

Защо и как?
Страдаш ти, човек.
Страдаш.
Какво е скрил
векът ...

В мойто утро те намерих -
на зора разцъфналия цвят.
В душата си те заобичах
като топъл полъх и вихрушка,
прегърнали са новия ми свят. ...

Времето е като опъната стрела,
целта е рана в нечия душа.
Няма вечност, замисъл и път,
съществува само този малък кът.
В него има здравец - стрък надежда, ...

Тълпа, живот
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях, ...

Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше дори н ...

Раздяла
Една раздяла.
Сърце едно,
една мечта угасва.
Една съдба умира. ...

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...