ЧЕРВЕНА СЪМ
От сока на червената луна
изцеждам вино. Пия до насита.
Рисувам факла. Огнена вълна.
Червени ветрове крещят в косите. ...

''Без душа''
Днес денят умира
в залез кървавочервен...
А с него и душата моя си отива...
Сбогува се Завинаги със мен! ...

Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...

*
Есенна мъгла
размива границите
на планината.

Една покана за кафе
красавицата спяща в мен събуди,
със важен глас я аз приех,
а се разскачах като луда.
- Голяма работа - едно кафе?! - ...

Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници, ...

- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме... ...

Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...

И АЗ
И аз не съм мъж за всички жени,
и аз като бате обичам жена си,
и вървя по средата на смахнати дни,
и не мога да се върна обратно. ...

- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни ...

Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...

Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...

Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ. ...

Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...

Поклон
Сълзи и огън... избор и съдба.
Любов и грях... мечта или стена.
Слънце и луна... желание или тъга.
Усмивка и лъжа... мисъл или суета. ...

Той е там... Най-чаровният, най-галантният, най-блестящият... призрак. Не е лесно да бъде материализиран и документиран, защото все пак работата му е да изчезва, преди да щракне светкавицата на фотоапарата.
Ако сте жена, здраво хванала делата си в ръце, устремена в самотата си, бореща се за място по ...

Писах го преди хиляда и двеста години,
както обичам да се изразявам.
Като любим съпруг
ме приласка нощта,
с изящни ...

Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...

Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...

Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...

ПЪТУВАНЕ
Към твойте устни съм вървял,
препъвал съм се, някъде съм спирал,
горял съм в огън, дъжд ме е валял,
но път към теб отново съм намирал. ...

Чета една книга и ми се случват едни неща, които ме карат да преосмисля себе си като личност, а изобщо личността като такава.
Редовно се сблъскваме с неуспехи от всякакво естество. Толкова често даже, че вече в без друго провалилото ни се ежедневие ние свикваме с поражението. Степента, в която сме п ...

С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...

Chris Rea - September Blue
Your head spins round on a Monday
And the daylight's in your eyes
How you laughed and cursed tomorrow
Now he's standing by your side ...

Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...

Дъжд и сиви панели.
Дребни стаи, потиснатост, страх.
Там безплътни души са се сврели
и очакват да станат на прах.
Някои скърши им волята плаха ...

Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...

Коте пощи лунната сянка
вместо бълхи
звезди по езика