Това, което ме води
Въоръжена с търпение.
Винаги можеща и искаща.
Принципите ще ме водят.
Цел ще са ми здравето и щастието. ...

Започнало със тези думи на Исая,
"Пред теб изпращам пратеника свой",
за да се сбъдне истината, тая -
за всички на света родил се Той.
Било отдавна, в Назарет далечен ...

На улицата плачеше дете.
Сълзите му изтрих и заговорих:
- Какви са детските ти страхове?...
То млъкна, а въпроса аз повторих.
Очите му, налети със тъга, ...

От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено, ...

- Къде се дяна, о, мъдрецо превисок?
Къде е мъдростта ти безгранична?
Нима пребродил вече си света широк
и всичко друго си, но не себичен?
- Потеглих надалече, ученико млад, ...

Мъжът надвика - северния вятър,
отправи взор към мрачното небе
и като в роля от античен театър,
посочи с пръст - фалшиви богове!
Една съдба, в студ търсеше обител! ...

Ти ми пишеш,
че латинката, която ти подарих,
е разцъфнала в пламъци
и те гали и топли,
че аромата й се е разпръснал ...

"Животът никога не е справедлив...
И може би това е добре за повечето от нас."
Оскар Уайлд, 1895
Нека ви разкажа една история; история, в която престъплението и наказанието невинаги вървят ръка за ръка като влюбени под пролетното слънце. История, в която няма добри и лоши, нито черно и бяло. Истинск ...

За пореден път отричам се от себе си
и моля се да бъда друга.
За някого да стана нещо си,
а не просто някаква заблуда.
Отричам се, захвърлям си душата ...

Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта. ...

Отказвам се от теб… за кой ли път
изричам го негласно в свойте мисли.
Отказвам се…
Отказвам се съвсем,
преди тъгата и преди сълзите. ...

Стара приказка.Бяла гора.
Тук живеят джуджета и феи.
Те летят със прозрачни крила
и с пера от пауни си веят.
Търся своята вечна любов. ...

Била съм някога море -
бушуващо и страстно,
превърнах се в море -
ту кротко, ту опасно.
И ето, в миг случаен ...

Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...

Снощи чух... песента на китара,
със далечния полъх от юг.
С екзотичния привкус на лято.
(Есента е... далече, Приятелю,
Есента... не е тук!) И макар, че... ...

Подарък
1 С подарък ме даряваш всеки ден
и да продължи така,но само с мен.
За този подарък аз милея
и без него не мога да живея. ...

Умиля ми тротоара,
че стъпваш по него,
а той сияе,
прегърнал аромата
на липи. ...

Да не мислиш, че не искам? Да чуя мислите ти, полета на птиците, усмивката на детето, къдрицата на дъщеря ти? Да чуя как пада върху засмяната ù кожа, моята кожа, да видя дните ти, да сънувам мечтите ти, да пребия страховете ти, да те накарам да вярваш, че ги няма, да ти подаря щастието и радостта, д ...

Вървя сама в мрака. Чувам единствено стъпките си и тихата музика на нощта, която ми напомня, че това е моят живот. Студено е. Топлят ме само сълзите ми, но и те като сърцето ми започват бавно да замръзват. Ето... една сълза падна на земята и се разби на хиляди малки, невидими парченца... Вече не изп ...

Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди. Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци - балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг, ако не Михаил, щеше да знае повече за една прима-балерин ...

Здравей, приятелю - приветствия!
На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси ...

Кое е най-страшното нещо, което остана след нашата любов? Може би споменът, че някога е съществувала или по-скоро това, как постепенно забравата започна да измества всичко останало. Питам сърцето си, а то ми казва, че най-лошото е това, което не успявам да задържа в мислите си, колкото и да опитвам. ...

Животът си играе с нас. Какъвто и смисъл да търсим, колкото и да се опитваме да правим нещата, те си остават неща - запалена цигара, глътка въздух, чаша вода, сън, нов ден и една безкрайна поредица от „неща”. Там някъде се прокарва пълнежът от мисли и чувства, които карат тези безсмислици да оживява ...

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вгл ...

Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...

Усмихвам се в небесни цветове -
дъга след дъжд, ефирна и красива!
С открито, светло чело и с нозе
на белодреха, пърха самодива,
пристъпвам с песен волна на уста ...

Усамотена
на брега на морето
стоя
и разбирам, че само
така ...

Мравките отдавна ме отсвириха.
Не знам къде съм вече.
Дори и мойто аз в къщата го няма.
А помня че ме имаше
в другите, ...