Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи ...

Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...

Мелодията на краля на елфите
Ястребино – юли - 2010
Отново сме заедно в семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия . Радваме се като деца на нашето нестандартно общуване. Изабел Кустер (КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ) ни напомня, че музиката е социално изкуство и може да е свързана с театъ ...

Разпалени са ти свещичките, горят.
Пронизват ми душата с пламък.
Зениците ти, впити в мен, изгарят,
преграда помежду ни, че не трябва...
със шепот тих, от устните отронен , ...

Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...

Изтеглете оригинала -->
Изтеглете ремикса -->

Приказка за това...
Как думите -
от лудост обсебени,
разпиляхме по вятъра...
Как мислите - ...

Ден след ден светът се свива,
няма вече светлина;
а животът си отива,
край ли е, или съдба.
Този ден дали е близо, ...

Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела! ...

Харесва ли ти да живееш на ръба
Харесва ли ти да живееш на ръба
на границата между двата свята,
между лъжата и истинността,
между небето и земята? ...

Небе -
навсякъде небе
Под нас
над нас
и в нас ...

Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески ...

Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг... ...

Като слънце огря душата ми,
озари я с неземна светлина!
Ти бе тази, която години очаквах,
о, моя мюбима, прекрасна жена!
Вълшебнице моя, дар небесен, ...

На хълма, там, стои и чака,
един самотен, изоставен гроб.
И всеки минувач го подминава,
и той е сам и ден, и нощ.
Но той стои и чака там, ...

Любовта дарява.
Любовта е непрекъснат живот.
Любовта са и многото песни,
без да искаш да знаеш
слушат ли те или не. ...

Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите, ...

###
Препива въздухът от неувереност,
мираж рисува лятна мараня;
Денят заспива в свойта нерешителност,
излъган с обещания за утринта. ...

Бутилчица с вода светена
беше днес скосена!
Рязко падна
с глух, тъп трясък.
Вода се плисна, ...

Пътник седемдесет и четири се размърда на седалката си. Току що събудил се, той изпита желание да стане и да се протегне, нещо напълно невъзможно в ограниченията при пътуване с космическата совалка. Огледа се и установи, че останалите пътници все още се намират под влиянието на приспивателния наркот ...

Желаната моя любов
Онази любов -
всеотдайна и трепетна -
която съблича ума ми на пръсти;
която в сърдечната област шепне ...

На 1-ви януари бяхме в самия град Корфу - столицата на Керкира. Групата ни беше толкова внушителна, че просто не можеше да не се появят двама-трима мрънкащи капризи, чиито претенции по неясни причини се разразиха точно в този момент - относно хотела, относно менюто, относно посещенията... Владимир о ...

И ако мислиш, че ще си от тези,
които се преливат и отливат,
и "да", и "не", едно след друго ще си везаме...
На мене нещо май вече не ми отива.
На мен такива много са ми се случвали, ...

Сама, сама... и пак сама...
изгубена сред пищното...
Мълча, мълча... и пак мълча...
потънала във нищото...
Обвивам се във тъмнина, ...

Животът ми ще мине в очакване
на малък знак, на мъничка промяна,
сърцето ми разкъса се от даване,
любов без даже капчица размяна.
И всичко, в което все съм вярвала, ...

Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала ...

Отчупваш острие на полумесец.
Откършваш ми звездите по шаблон.
Не, нямаш стил.
Отчайващо си лесен.
И с грохот ме прегърбваш в своя моно-тон. ...

Все по-често се взирам с поглед есенен
на паметта по разораните полета.
Тук всеки звук издишан е вселена
и всеки стих жертвено свети...
Зад гърба ми никак, никак не е равно – ...

Подари ми роза и кажи, че ме обичаш –
бъди нежен както досега.
Обещай ми радост, а не сълзи –
с целувка донеси ми любовта.
Ако ти дам сърцето си, ти дали ще го пазиш, ...

Каменна приказка, осмо ли чудо -
Господ така е решил
и с вдъхновение истинско, лудо
червени скали сътворил.
Горди, притихнали, невероятни ...

Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили ...