Земята потрепери.
И се сви.
Като в корубата
на костенурка.
Гръм! ...

С уред чудат в големия град
Аз съм млад изобретател,
конструирах уред нов –
електронен тип гадател.
Да го пробвам съм готов. ...

Презимува светът ми във лед,
тихомълком изгряха звездите,
след пороя от болка и след -
тишината - аз вятъра питах.
Беше топло, студът отшумя, ...

Стоя замислен и смирен
пред собствения храм духовен
душата ми е в тъмен плен
и чувствам се пак аз виновен
дали суетен съм – не знам ...

СЕДЕМ ОПИТА ЗА ХАЙКУ
____________________________________
Зимен дъжд във дъждовна зима.
Сбръчкани старчета си подават лула.
Нота, сложена под петолиние. ...

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...

ами направих ремикс на една много яка песничка на Lil Wayne надявам се да ви хареса :)

„Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...”
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери
Не идвай със мене. Оттатък е тъмно.
Налучква се пътят – по навик минавам. ...

Ти ли си?
Ти ли си онзи променлив вятър,
който ме роши,
а после приглажда косата ми?
Ти ли си онзи - ...

“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето. ...

Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,
а аз от малко се паля,
събрах ветровете от южната степ
- хиляда пожара направих.
Искаше Слънце – не беше проблем, ...

Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!
Не се съмнявай ти в това! Как мога ...

Да, аз съм тук –
завинаги съм в тебе...
във твойте мисли
и във твойто тяло!
Така се чувствам ...

Ласка
Целуваш ми лицето,
а аз целувам ти ръцете,
колко е красиво
да отвърнем на нещо зряло ...

На устните ми днес ще засияе
усмивка от роса. И дъждът -
така вълшебен, тих и постоянен,
зная, ще се слее с моя дъх.
От рози ми омръзна битието. ...

Представих си: Пием кафе,
но седим на различни маси.
Скришом гузно се гледаме, тъй като сме
ти със мъжа си, а аз - със жена си.
Искам да пия такова кафе. ...

На рождения ми ден...
Събудих се с надежда и тревога,
с усмивка през напиращи сълзи,
с усещане за благослов от Бога,
но и с тъга по старите мечти... ...

Когато тръгна аз
и преваля дъгата,
намерила последното гнездо,
ще имам тебе, мили, за приятел,
ще струваш ти навярно повече от сто. ...

Може би наивна съм или греша,
но това го иска моята душа -
да бъда с теб аз нощ и ден копнея,
а не завинаги да си при нея.
Затворена в оковите на самотата, ...

Ето, сега! Прережете ми вените!
Остри тръни под ноктите ми бодете!
Първа съм в редицата на презрените,
та очите ми с наглостта си да избодете!
От тялото късайте сочни парчета, ...

Стани част от живота ми...
потопи се в моята мечта...
Да се скрием...
и да създадем нова реалност...
Нарисувай още една картина... ...

Приказен есенен ден.
В любов безпаметна
шеметно летим,
окъпани в златни листа...
Ще бъдем заедно ...

Седи малко тъжно момиче,
обзето от собствената си тъга.
Седи и буквите срича.
Пита: "Защо съм сама?"
Сяда до него тъгата, ...

Изтръгнати думи. Окови метални.
Вериги пристягащи. В обръч сърце.
Емоции плиснати. Страсти скандални.
Объркани мисли. В молитва ръце.
Желания страстни. Прекършени клони. ...

Неделя е. Събуждам се с леко притеснение в сърцето, че днес е много важен ден. Лежа в леглото си, леко замаяна от снощния махмурлук, и се опитвам да си спомня какво беше днес. Телефонът ми тихичко позвънява с мелодията на любимата ми приятелка. Вдигам и от другата страна на линията се чува кански пи ...

На майстори не се надявай в петък,
че после следват два почивни дни!
Усмихвам се на кармата си клета!...
Кой кабелите вън ще подмени?!
Тъй много са отличните техници ...

Ще се стече животът на порои,
преди да сме усетили, че идва.
И всичко, без което, всъщност, можем,
със някой гръм внезапно ще си иде.
Неумолимо времето ще тръгне, ...

Обичам те. Но толкова естествено...
А сякаш, че тотално сме се слели.
И аз съм твое пълно съответствие.
Компас за твоя свят без паралели.
Обичам те. Но толкова отколешно... ...

Нарамих торба със надежда
(катеря отново заветния връх).
Слисано цвете със завист поглежда
– покрито завинаги с мъх.
Предишните си опити забравям ...

Красива роза - букет от чувства,
красива роза - подарък за мен.
Красива роза с капки роса,
красива роза е в мойта душа.
Красива роза приемам с любов. ...

НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...

Много дълго пътувах натам,
един живот едва ми стигна,
но струваше си, вече знам,
мечтата от съня си да сбъдна...
В средата на древна пустиня, ...

"Приятно ми е, казвам се Комбайн Василев! А вие сигурно сте Трактор Георгиев? Търся госпожа Мотика Петрова"...
Това не е виц! Това са имена на българи, родени в апогея на социалистическия пролетарски ентусиазъм, когато в израз на умопомрачителен идеологически фетишизъм, тоталитарната власт - къде до ...

Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...

ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...