Повея вятър в клони на дърво,
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То, ...

Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...

Студена маска на лице горещо,
бледа тишина на фон от шумни мисли.
Пламък в тъмното и мирис на цигарен дим...
Ти ли си това?
С образа ти сенките флиртуват ...

БОЛКА
Тръгна си... Боли!
Няма те... Боли!
В очите ми - сълзи
и пак боли... Боли! ...

Нищо лично за лъва
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...

На римите съм царят аз -
римувам като луд всеки ден и час.
Просто няма друг като мен,
със страхотно слово надарен.
На всеки метър аз римувам, ...

Сляпата и инвалида
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат ав ...

Не искай да ме имаш като спомени,
дълбаещи в подмолна самота,
на мястото ми съхнат вехти корени,
погребани от скучна тишина.
Не искай да ме имаш неуверена, ...

През триста пътеки отречени
залюляха ме тъмни мъгли –
да намеря пътека единствена,
на която ме чакаше ти.
През триста гори тъмнопризрачни ...

СИЯНИЕ
В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен. ...

Мъничко, сладко детенце -
най-красивото момченце!
Галиш ме със свойте ръце
по маминото ми лице.
Казваш ми, че ме обичаш ...

Любовта ме разпитва...
Като детска рисунка съм -
пълна с цвят и резкù.
Само аз зная тайните,
на листа написани - ...

Една сълза по лицето ми се стича...
Нежни думи вече никой не изрича...
Сякаш всичко пак изгуби се в мъглата...
Останах само аз и тишината...
Никой ли не вижда, че идва краят?... ...

В парка...
Онзи ден седях си в парка
и под шарената сянка птички пееха в хор,
а аз - на пейка с книга във ръката -
седях и слушах тоя сбор. ...

След тебе няма сезони.
След теб не сещам топлина или студ.
След теб душата ми вятъра гони.
След теб... Няма друг...

Когато слънцето се скрие зад хоризонта,
когато сенките навред пълзят,
само тогава, след залез,
само тогава мога да те имам...
Да вдъхна аромата ти... ...

Във прах затънал съм,
пред мен е сякаш блеснал гръм!
В един бардак живея
от век на век, не зная да се смея.
От миг на миг подсвирквам си ...

Случайно...
Някъде във тъмното...
Ама съвсем, съвсем случайно!
Пориви на разни преобърнати души.
Или нещо по-нетрайно? ...

Запознахме се ей така,
просто ненадейно,
без никои от нас да очакваше
да се случи...
Ти хвана ме за ръка, ...

Балада за наемника
Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.
Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.
Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.
Сънени мъже се строяват, опират за равнис ...

МАКОВЕ
Някога този път беше безкраен.
Насън още по него вървя:
Лято е.
За мама крайпътни макове бера...

Разлистих се
от толкова нежност -
полепнала по тънките
листенца на цветчето ми,
остана ми спомен - ...

Ако ме обичаше
поне малко
стена от мрамор да беше
досега
от мъка по мене ...

Не пиши фалшиви мелодии,
не лъжи очите ми доверчиви,
не създавай в света ми пародии,
не прави сметки ненужни и криви.
Уморих се да вярвам в съдбата, ...

Иска ми се всичко да е както преди.
Иска ми се да се върнат добрите спомени,
красивите мечти.
Но къде изчезна всичко свято,
къде изчезна любовта? ...

„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...

Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...

Спри за малко, недей да бързаш
времето да спираш, за секунда към мен
погледни.