Изгубих себе си сега
чувствам ли още да разбера
прегърнах болка и тъга
но не намерих желаната сълза
Залутах се в двореца си от мръсотия ...

Бъди градината на устните ми,
не ме целувай само под наслов,
недей да стъпкваш безпощадно чувствата ми -
не съм невинна жертва на престъпен лов...
Аз вече бях във долината на тъмата ...

Над бяла къща със венец,
окичил пътната врата,
се спусна тихата мъгла
и, като истински творец,
скри мъката й от очи. ...

Върни ми онова красиво вчера,
когато те открих, без да те търся.
Сега те няма тук, а аз треперя
и болката е яростно–разтърсваща.
Върни ми първата вълшебна бяла Коледа, ...

Из "Перфекционисти"
Българите обитават един къс земя,
малка точица от голямата карта на света.
Те са едно много старо, странно племе,
някои живеят по инерция и за нищо не им дреме - ...

Със гордо вдигната глава
аз наричам теб "баща ми",
а ти, със странна доброта,
ми казваш "не без дъщеря ми"!
И пак прегръщаш ме... ...

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,
посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.
Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.
Изви се отлив – ярко бяла смърт - над голото новородено гробище.
По дъното светлеят огледално небесните селения надви ...

Светлината от малката нощна лампа светна и разбули мрака в ъгъла на стаята. Там стоеше пиратът-скелет, който под ъгъла, при който биваше осветяван, изглеждаше наистина зловещо.
- Хайде, Дани, време е за лягане – извика майката от коридора.
Дани загаси малката си нощна лампа и се зави плътно, за да е ...

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов ...

Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тъл ...

Гледаха се настървено от двете страни на масата. И двамата дишаха тежко. Лицето ù беше зачервено от ярост и плач, неговото пък изкривено в злобна гримаса.
- Хайде, хайде. Нека се успокоим. - адвокатите отчаяно се опитваха да спасят положението. - Не можем да свършим никаква работа, ако постоянно се ...

Усмивката ми днес за тебе грее,
не можеш да я видиш,
но тя е в моите очи.
Накара ме без повод да се смея,
щом в мислите ми ти стоиш. ...

Преди години, миналия век
на Земята се роди човек.
Преди години, като че ли онзи ден,
човекът срещна любовта си в мен.
На този ден, през таз година, ...

Не ме съ­бу­ж­дай! Не­ка до­съ­ну­вам
въл­ше­б­ни­я си, сла­дък сън!
По­с­ле може ве­ч­но да бу­ду­вам,
но да из­жи­вея своя блян на­сън!
Не ме съ­бу­ж­дай! Пти­ци ми го­во­рят ...

Как бих желал да бъда политик
във нашата Родина мила, драга.
Бих бил добър, защото съм циник
и роля на Месия ми приляга.
Пред хората изтупан във костюм, ...

(акростих)
Аз мога,
Защото го искам!
Може би днес ще успея дори…
Опитвам. Не става. Отново опитвам, ...

Осми март!
Събуждам се един прекрасен ден и осъзнавам, че вече детството назад остава! Събуждам се и не зная как, но трябва да обърна внимание на едно, думите "честито" на празника на мама... Те вече мен наричат ме "жена", а аз не се осъзнавам за това. Първоначално ми звучи странно, но ето това е мо ...

МОЯТА
МАЛКА
РУСАЛКА
Мара Шейх
Този ден морето бе необикновено бурно. Вятърът не стихваше и там някъде навътре се усещаше истинската му сила. Вълните бяха огромни. След малко и дъждът не закъсня. Сандра се сгуши още повече в дебелата си жилетка и отпи от горещото кафе. Обичаше да гледа от този прозор ...

Не съм Жената
Не си Мъжът
А всеки да върви по пътя си
Недей ме помни
и не тъжи ...

Новата шапка на Но Щен Вълк
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не ...

Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.
Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.
Решили ...

КАФЕНЕ
В кафенето сме ние и онези, все те…
Може би чакаме - дано пак залудуват
на пролетта белите, весели цветове.
На другата маса, едни побелели мъже ...

С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно. ...

Не ми изпращай картички с цветя,
пак със готови фрази ме обичаш,
клавиатурата изписва с лекота
слова, които и под дуло не изричаш.
Дори и чувствата ти са шаблонни - ...

Проблеми сред нерви с таз Мойта Марина.
Незаконно красива, лавина от глупост.
Бях само с нея, но сега май сме трима,
в присъствието на странен Тик, дилър на лудост.
Неморално-малоумна, мила интендантка, ...

И пак тиха е нощта,
красива бяла от снега.
Сега търси топлина,
повярвай отново в любовта.
Няма време, дълго не чакай. ...

Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща, със зъби тракащи от вълчи студ и преумора. И пребледняла от безсънници натрошени, със адовски сълзи за тебе ще заплача... че от ръцете ми безплътно всяка нощ си бягащ!

* * * * *
Когато си забравен -
усещаш самота.
И времето спира за теб!
Когато си забравен - ...

Видях аз тази снимка, публикувана на трети март от Ирина (lotos) на дома на Баба Илийца и за туй благодаря.
Споделям всичко казано под тази снимка и даже и това, което ще се каже занапред, защото вярвам, че няма българин, комуто да не е мил този образ на българка. Всеки, ако се огледа, не може да не ...

ТЯ-ТОЙ
ТЯ - със дъх на срамежлива роза
ТОЙ - жадува я като дневна доза
ТЯ - обрича го на блян
ТОЙ - от нея вечно е пиян ...

Обичам те...
И не, не те познавам...
Обичам те...
Не питай ме за смисъл -
душата ми, ...

Сърцето ти, сърцето ми
Във полумрака плуват две очи,
две думи с дъх на нежна обич,
във океана светят две звезди -
сърцето ти, сърцето ми... ...

Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...