Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...) ...

Златна монета
е слънцето
търкулнала се кротко
в зениците
топли на лятото... ...

Кажи ми нещо, което не знам...
нещо, което имам нужда да чуя.
Дали този звук в гърдите е истински,
дали сърцето ми бие за теб?
Аз не знам дали копнея за теб наистина ...

А Д А Ж И О
Чукам сега по вратите, сърцата,
тежко отмествам залостени чувства,
скучен, замислен, небръснат мечтател,
носещ в сърцето си спомени руси. ...

Истинските хора
Прикрити зад никове, в свят виртуален,
играещи роли, избрани от нас,
набираме страх от контакта реален,
комплекси създаваме час подир час! ...

Не минавай по ръба
на сърцето ми,
щом е отворено всякога
за тебе, Любов.
Подредени с мечтите ми, ...

из "Свири, щурче"
Днес пейзаж рисувах на асфалт,
ала взе че се получи фал!
Свърши синият ми тебешир
и небето пожълтя. В жълт вир ...

Прохлада от гората нося,
сладка съм като планински ручей,
роса отпивам със нозете боси,
поискай само - може и да ме получиш.
Река дълбока съм и бистра, и опасна, ...

Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...

Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата... ...

ПРИЗИВ
Не будете в себе си спящите предатели,
не хулете онова момче, наивното,
което смята всички за приятели
до доказването на противното.

Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...

Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...

Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...

В моя август няма жарко слънце,
а студът превръща очите ми в лед.
Сковава всяко топло зрънце,
което, преди време, миришеше на мед.
Дърветата болезнено са побелели, ...

Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан ...

Посветено!
Оплакваш ми се, че ти е малко имàнето.
Знам, много повече от мен имаш,
наум ти се присмивам и си мисля: “Да ти имам проблема!”
Мен ме е залюляло такова има-нямане - ...

С БОГОМ, МОЯ ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ...
___________________________________________________
С Богом, моя последна Любов!
Защо закъсня? А толкова те чаках.
Като крушенец, зовящ своя гибелен остров. ...

Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...

Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...

Една старица ми прошепна:
"Върви напред, това не е мъгла!".
Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.
Помислих си, че всичко зная,
но лъгах се, лъжа се и сега. ...

Твоят глас
до гласа
на природата -
моят извор
на път ...

Акула - хищна и голяма -
днес искрено реши, че няма
дребни риби да яде и мрази,
а от враговете ще ги пази.
Изпили зъбите си остри ...

НЕЩАТА, ПРИЯТЕЛИ, СТОЯТ ТАКА:
Аз ù казвам:
„Виж, ние сме големи хора,
които просто се забавляват...
Никога не съм ти говорил ...

Всеки път,
когато закрача сред шумните тълпи
на напрегнатите дни
и се замисля върху несбъднатите сънища
на мрачните съдби ...

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
В памет на моите баби Манник, Варта и Каяне
В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред,
детските спомени често ме връщат, ...

Всичко между нас бе някак си почти
Почти приятели
Почти врагове
Почти истини
Почти лъжи ...

"И ако Левски беше жив сега..." - така започва една от песните на привържениците на един столичен отбор. По нататък мелодията продължава с абсурдно за мен твърдение, така че нямам намерение да продължа с цитата. Но и тази част ни е достатъчна да се замислим какво би заварил най-обичаният, безспорно ...

На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя ...

Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна... ...

Вълшебство
Едно тихо вълшебство
минава през мен,
отнася тъгата,
подобно на вятър. ...

Не гледай виновно
Мисли спестовно
Стига празнодумие
Пълно безумие
Полумрак и мрак ...

Ах, красива си... любов.
Очи затварям, но виждам тебе пак.
И с ръце от погледа ти не мога да се скрия.
Каква магия ми направи, как
от ума си мога тебе да изтрия. ...

Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака. ...

Нарани! Боли ли?
Прегреши! Тежи ли?
Осъзна! Съжали ли?
Какво очакваш? Сълзи ли?
Защо потрепваш? Простих ти. ...