Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...

Една любов завинаги остава
в душата нежно да боли.
В огнището огънче остава,
жерта да пали, да гори.
Една надежда нежно ни подканя ...

Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си, ...

Събудих се от сън
и ти бе там навън,
имаше блясък в очите ти
и на устните гореше
една целувка, отправена ...

Фалшиво
Пеят днес камбаните
Замръзнали под ранно пролетния дъжд
Накацали ги погребално враните...
Аз хвърлям камък ...

Не бих отнела
мъжката ти сила,
не бих те впрегнала
в хомот,
не си Самсон, ...

КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните праз­ници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...

Думите са вече само твои!
Моите пресъхнаха в нощта.
Носиш в тях емоции с прибоя,
от бурите на влюбена душа...
Чакам ги. Ще бъда търпелива, ...

Не се прощавай с мен, защото аз оставам,
ще живея тихо в онзи ъгъл, дълбоко във душата,
ще бъда тих и тишината аз ще бъда,
ненарушавайки онази, черната ти мъка.
Погледнах през прозореца и сянката ти беше там, ...

АХ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ...
Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора! ...

Снежна дреха
следи от грайфери
цип към джоба на земята

Цвете красиво с мъдрост вековна
за оцеляване, сила - руна съдбовна,
носещо хубост на бедни и слаби,
красяло и богаташки високи огради.
От бяло, розово, до лила и червено, ...

Завърза ме,
безсрамно в пропаст ме завлече...
бездънно врече ми се
и обрече на самота целувката ми блян...
насече моя плам с кинжал...

От сутринта задуха този вятър. Първо подгони птиците. После леко слезе в клоните на дърветата и ги разлюля. Листата бяха жълти и той ги издуха. Те полетяха към земята, но той и оттам ги поде и понесе към оградите и стените на жилищните сгради. Гледах всичко това от терасата. Реших да отида при вятър ...

Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето, ...

Сутрин. Майка ми бе отишла на работа, а баща ми бе излязъл някъде. Станах от леглото, след като се бях излежавал някъде към час, решен да си направя кафе. Включих котлона и запалих цигара, докато чакам. Съзерцавам мътно кафявата течност, как излиза от джезвето и се разлива по котлона. Изключвам котл ...

Богатство е да си с добра душа Ако си зъл на този свят, няма да си най-богат. Ще искаш всичко ти, но злото ще те сполети. Ако си добър на този свят, несъмнено ще си най-богат; душата ти ще е богата, а сърцето ти ще е от злато. И когато зло те сполети, спомни си думите ми ти. Можеш да се промениш и с ...

Бял лист,
в очите ми
погледнал,
припомни минали
години, ...

Напред в тишината - карам Ви да продължите,
взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,
дните ни са шумни, нощите - безсънни,
а когато сме будни, улиците - пълни,
бездънни гърлата, ревнали неистово, ...

„Какво време настана, Боже...-вълците се молят като хора, хората се ръфат като вълци...”
(из „Църква за вълци” – Петър Анастасов)
Да, ама не. Грешна реплика. Даже не е правилната сцена. Като цяло, дори сме сбъркали спектакъла.
Ровейки се из (без)остатъчните мисли, човек може да попадне на какво ли н ...

Живот
Живот, защо ме ти създаваш - да плача ли или да се смея?
Казваш ми: Избирай или ще се отрека!
Защо ме караш да избирам! Дай това, което смееш!
Ако се засмея, знай, ще те омая, ...

Чакам дума добра
Чакам сродна душа
Чакам жива вода
Да измия се в нея
В едно да се слея ...

Китарни семпли от Лоусън Ролинс и Ренато Розич, пейзажна лирика от Кармен ...манджата забърках аз

Стихотворни самодиви
Прилягам…
Веждите ми са превити,
отрупани от грижи клони.
Надвиснали са над очите- ...

Днес на улицата сляпа
видях аз млада жена.
Продаваше бели цветя.
Ръцете ù галеха скрито
малките слаби стебла ...

Може би единственият, на когото да кажа, че обичам,
може би единственият, на когото се обричам.
Кога успя в мене всичко да обърнеш,
не зная аз ли те оставих в сърцето ми да бъдеш.
Болка, радост, щастие, сълзи - ...