Пламък
Тиха топлина,
гореща истина...
В един миг е тук,
а в друг е някъде там. ...

Животът не тече.
Не е река, а блато.
Отвътре нещо силно ми горчи.
Затъвам в нещо лепкаво,
излято ...

"Жив е той, жив е, лежи и пъшка" -
на кой ли му пука за раната мъжка.
Вълкът да го ближе - някой ще каже,
така му се пада, бе, щом мисли за назе.
Той пък защо ли, защо да се връзва, ...

"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...

Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...

"Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!"
В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,
по-нежна и от тиха песен люлчена. ...

ГАВРОШ СЪМ.
Гаврош бе мил.
Все пак си бе дете
на обич и копнеж
и някъде в гърдите свил ...

Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно, ...

Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...

Пръсти по тялото се спускат. Докосват нежно, галят те - пареща, възбуждаща, така гореща. Дланта ти в моята се крие. Очите ти ме успокояват. Устните целуват - парещи, прекрасни. Жената в мойте очи. Единствена за мен си ти.

Старостта е красива
Старостта е красива,
когато обичаш децата си с нежност,
когато нощем приспиваш
внуците с гордост. ...

Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...

No veo la hora de colgar mi saco en tu ropero
No veo la hora de cantarte hasta dormir
No veo la hora arrullar todos tus suenos
y me desvelo pensando en ti.
No veo la hora de contarte algún secreto ...

Житието ни
Животът - една много сложна и в същото време съвсем нормална дума. Как може да я оприличим обаче правилно, така че всеки да намери смисълът в нея. Какво всъщност разбираме под тези никак непрозрачни букви? Това може би трябва да си постави пред себе си като задачка, всеки един жител на Бъ ...

Много съм тъжен
и какво от това?
Пуснах си брада
и вече не спя в тъга...

Сега,
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад ...

"Desire"
A lover knows only humility, he has no choice.
He steals into your alley at night, he has no choice.
He longs to kiss every lock of your hair, don't fret,
he has no choice. ...

Търся пътя към твоето сърце...
Обичам те наивно... като малко дете...
Търся звездите в твоите очи,
по тях да гадая обичаш ли ме ти!
Обичам те безумно, не зная как да ти го изразя... ...

8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...

******
Издигнах хиляди комини,
а после във колибата се свих.
Преплувах триста язовири.
Удавиха ме в капка кръв. ...

Песен, без ритъм, без глас,
история, която знам само аз,
тя разказва за две очи черни,
два тлеещи въглена, на господ неверни,
един образ, като смъртта тъмен, ...

Забравена любов
почука на вратата.
(Къде ли е била
през всички тези дни?)
Отворих ù. ...

Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...

Очакваш нещо да ти кажа,
очакваш ти от мен сълзи,
да викам да крещя
и в лицето да те обвиня…
Но мисля да замълча, ...

Глупава ли съм да вярвам, че животът е прекрасен, и че все пак хората наистина могат да бъдат "ХОРА"?! Глупава ли съм да мисля, че всичката болка, която изпитваме, я изпитваме, за да ни се върне после с двойно повече щастие...?! Глупава ли съм да мисля, че светът и всички в него могат да бъдат много ...

СТРАНЕН, НО СПЕЦИАЛЕН
Ти за мен си нещо странно,
нещо твърде идеално.
Но взе да става опасно,
защото стана ми ясно, ...

Спомените ваши само ви остават,
даже и след края те си продължават,
винаги налични, винаги в подкрепа,
винаги обични в джунглата нелепа.
Спомени прекрасни, спомени ужасни, ...

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?
Дали не бях старец побелял, ...

Изсушени сълзи
на закопчани с бастуни-щипки
към земята старици
* * *
Река ближе сняг ...

1...
Барут на клечка, за облизване.
Ако го направиш бързо и рязко,
може би ще успееш да запалиш
всичко около себе си, но не и езика... ...

Думите,
захвърлени
в безсмислие,
ще ни простят ли...
Дни, години ...

ПАУНОВО ОКО
Летели гуси-лебеди...
Любов като пауново око -
от бялото се раждат всички багри.
Тъжен писък на самотен лебед, ...

С ПЕРA ОТ БЯСТОВИЦИ БЯЛИ
Пиша ви с пера от лястовици бели,
с гълъб ви пращам своите послания.
Душите ви не са ли зажаднели
за обич, за мечти и за желания. ...

Не искам (Егоист)
Не искам да се връщам аз при теб,
да те поглеждам с питащи очи,
дали в сърцето ти все още има лед
и някога дали ще се стопи. ...

Ето тихо пак пеят щурците,
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните, ...

ТИ СИ ВСЕЛЕНА
Сърцето ми с тебе говори
на своя вълшебен език!
Пред моите пламнали взори
е твоят пленителен лик! ...

Ебаси Червената шапчица, бате...
Уж мъничка, крехка
и доста наивна,
с очи от метличини,
сини, та сини, ...

Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...

От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град, ...