Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...

Как не дочуваш на копитата тътена,
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам ...

Най-дълго запомняната любов не струва.
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг. ...

Искам да ТЕ сваля като дреха от себе си...
Да Те забравя някъде...
Да МИ омръзнеш...
Да ТЕ намразя...
Искам да ТЕ замина... надалеч.. ...

Не ме търси в среднощни серенади -
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...

Неизбежно е и всеки е застрашен,
аз искам теб,
който и да дойде до мен.
Когато слънцето изгря, аз те целунах.
Когато вълните заляха брега, ти ме целуна. ...

Кажи ми, не премръзна ли от студ?
От тук дочувам тъжните ти вопли.
Светът е шантав, див и луд...
Дай поне със лудост да те стопля!
Нека във снега се потъркаляме! ...

Както влюбен в самотота
крачех аз насред полето,
изведнъж със непозната
ярост вихър ме помете.
И пътеката - утеха ...

Тайнство
Приятелю, защо навел глава
ти тъжно гледаш към земята?
Горя във нейните недра,
напрегнал мишци търся свободата. ...

ВълнА съм – непокорна,
засипвам с пяна всеки бряг.
И вятъра дори надбягвам.
И само във скала от обич
за миг поспирам своя дъх. ...

Мои думи, дошли от нищото.
И отишли отново пак там.
Нежна виртуална измислица,
от която ще се самосъздам.
Ще се родя от разпръснати атоми ...

искам да върна обратно
един миг
чудни остатъци имам
от него
голяма част от моето ...

ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...

"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...

Не мога да те пусна да си идеш,
не мога да те пусна просто ей така,
мълчаливо покрай мене да преминеш,
без да срещна в погледа ти любовта.
Без косите ти с дъха си да покрия, ...

Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее, ...

В косите ù ветрове агонизират,
а тя не приема гравитацията.
Срещу нея се птиците прекършват.
Героиня в лоша детска анимация.
Тя живее в своето безвремие; ...

Ей, помогнете, любовта замръзна
в това студено, ветровито време...
Стоя си аз сега, стоя и зъзна
и няма те, и няма те до мене...
Ей, помогнете, любовта е бледна, ...

Тайната на утрото
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам. ...

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...

Запален е огънят
В сърцата танцуват
искри
и изписват
послания ...

Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер, ...

Сънувай ме, мили, сънувай,
не оставяй ме даже в нощта.
Аз към тебе идвам смълчана,
ще ти бъда дори тишина.
Ще ти бъда, ако искаш, и сянка, ...

Искаш твърде много ти,
"цял живот" да те обичам
и със нежност и сълзи
в думите си да се вричам.
Да остана с тебе вечно ...

Някъде, някога... в южно градче,
гнездо китно свило в Балкана,
мечти във окови пристегна момче,
провождайки свойта любима!
Във тихо съчувствие... или от тъга, ...

Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...

Ти някога изпитвала ли си любов -
такава страстна, непонятна…?
Откъсната отвътре с болезнен зов,
дарена някому и безвъзвратна…
Желала ли си някого без дъх, ...

Едно те моля само:
запомни ме,
но не с последните години на досада.
Не ме намразвай!
Просто запомни ме, когато ...

Изгряващи
изпепеляващи
хоризонти...
Миг на омая,
миг на спомен, ...

В моите фантазии всяка една моя песен е предназначена за известен изпълнител. Тази съм посветил на вокална група "Тоника-СВ".

От кал гнездо да си направиш
Тревичка суха кал и ще се справиш
Лястовичката напролет погледни
Гнездо от кал строи
Крепост цяла... ...

Не плачи тази нощ, девойко красива,
глава не прекланяй, недей ти унива!
Болка за да понасяме, имаме сърца,
сълзи да проливаме можем от душа.
В очите ти, девойко, търся светлината... ...

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...

Подарък ярък на съдбата,
във моя свят се спусна ти,
тъй както щастието кацва -
за миг преди да отлети!
От бури и слънца родена, ...