Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината, ...

На 25.04.2009 г. се навършиха 40 дни от смъртта на моята майка. Болка е...
Прости ми, мамо,
не казвах по-често,
че те обичам
ранявах те само - ...

Постопли се и всичко живо мръдна,
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна,
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия, ...

Не убивай обичта ми
със съмнения.
Не ме карай да търся
извинения -
за миналото ми, ...

Аз вярна съм дори и във съня си.
Аз твоя съм дори и след смъртта.
Животът ми с ухание поръси,
със щастие открито в любовта.
За твойте устни аз света пребродих. ...

Толкова беше ни страшно приятно,
толкова беше ни невероятно...
Толкова много нежност събрали,
сякаш с години не сме се видяли...
Толкова много страстни целувки, ...

Урокът, който ще запомня
Есе
В живота ни се случват различни промени. Различни чувства ни завладяват. Стресът също е налице. Най-важно за нашето оцеляване безспорно е да си вземем поука. Животът е дълго пътешествие, в което можем да загубим пътя завинаги. Империя се гради с векове и може да се срине ...

В нашия блок живее една жена на около 50 години. Тя е лекар. Престижно! Тя много рядко се усмихва! Тъжно! Поздравява избирателно. Нормално! Всъщност не съвсем. Поздравява само тези, които имат... образование - висше. Смешно! На мен поне ми е смешно. Вярно, че хората са различни, но все съм си мислел ...

Намери ме...
И да търсиш - не ще ме намериш,
в тихи,
гладки,
безбрежни ...

Спаси ме мъдростта на утрото.
Погали ме дъхът на светлината,
измъкна ме от призрачното лутане...
Изправих се и продължих нататък.
Събрах парчетата от същността си. ...

Монолог след причастие
Ръцете ти миришеха на хляб
и нажежено слънцето ни пържеше.
А нашите измъчени тела,
се мятаха отчаяно несдържани. ...

Защо посърнал лутам се в безкрая
със своя застаряващ вече лик.
Но любовта ми още аз не зная
дали ще срещна в този свят велик...
Край огъня на чувствата самотен ...

Елпида
За теб нарисувах картина,
прекрасна картина.
В сърцето си вечно я нося,
от много години. ...

(закачка)
Гласът ми все повече става на троскот.
Очите - листа и къртичини.
От мен нещо друго заправи Господ.
Нещо различно. ...

С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях в десети, той - в девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на "Шишман". Дойде при мен и каза: "Ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското." Не го помнех, аз тези след мен никога не можах ...

Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар, ...

Имам доста,
ала искам още...
щастие
със шепи да греба.
Нараства дозата, ...

(дует с Лени)
Ето, ти стоиш на прага ми отново,
чакаш ме да ти отворя вратата си към мен.
Да влезеш и да ме отровиш,
да помръкне пак със тебе моят ден. ...

За какво си дошъл...
- да ме вземеш ли?
Имаш нужда от мен.
Аз съм малка искра,
нося светло у себе си. ...

Навярно с тебе ще се разделим
след месец, два, а може би година
и сладката любов ще загорчи…
Възможно ли е тъй да се разминем?
Нанякъде ще тръгнеш ти, а аз, ...

Понякога не искам да се съмне
и слънцето не искам да изгрява.
Понякога жадувам да е тъмно,
полярна нощ да падне. До забрава.
Понякога ме дразни ароматът ...

Душата ми е клетва...
От еретиците осъждана за еретизъм
и разкъсвана венозно,
за да се пролее вярата
и да не остане нищо. ...

Забравено небе
Затъгува небето за своите птици,
като че ли го забравиха вече,
забравиха как висяха по жици
и сънуваха топлите вечери. ...

Сърцето в ритъм танцува
и нещо вътре палува,
очите бляскат щастливо –
като отпили от вино,
устата шепне – прегръдка – ...

Все нагоре летя, и летя...
Само с поглед загребвам небето.
После слизам. И свети в нощта
устремено към тебе сърцето ми.
Нося Слънцето – да ти го дам ...

Когато те обичам, не вали.
Мъглите стелят се над светлата зора.
В очите ми чернеят залези.
За мен си вече минало и болка, и тъга.
Ще се върнеш ли? ...

В днешно време думатата „добър” човек или човек, който върши добро има няколко значения. Хората, които смятам за добри са тези, които винаги са готови да се раздават и никога не искат нищо в замяна. Те се занимават с благотворителност, но не винаги точно тези, които са смятани за добри, душевно са т ...

Ти ме научи да се боря,
ти ме научи напреде да вървя.
Всяка сълза от лицето ми изтри,
ала днес пресъхнали са мойте очи.
От теб научих се да бъда лед, ...

В безпаметност мутирала любов.
Безлика. Безпосочна. Безнадеждна.
Безшансова за... късен послеслов.
Безслънчева, бездъждна и безснежна.
Бездънна като вечна нощ в душа. ...

Как да обикна друг, ми кажи!
Как да свикна без твоите очи?
Как да живея - да дишам боли?!
Как да те забравя? - Моля те, помогни!
Нямам отговори за всичко това, ...

Чужда къща
Седи баба и се мръщи:
- Акъля ми – кат чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е! ...

Ваня - вятърничавото момиче,
дето се заплесва все и се увлича.
Тръгва, връща се, забравя;
късно пак се сеща, закъснява..
Постоянна като вятър, ...

Хелоуин срещу Будителите – интересна и интригуваща тема, нали? Буди много въпроси у хората. Каква е връзката между двата празника? Къде може да има база за сравнение? Според мен има отговори на тези въпрос. Дали те са верни – това може да прецени само читателят.
Най-простото тълкувание на така конст ...

Каза ми,
за теб,
ако ме хората попитат,
да казвам тихо, че си мъртъв...
Разделила че ни е смъртта на любовта... ...