Чувствам се манипулирана! Накъдето и да се обърна, всеки се опитва да постигне нещо чрез някой друг. И по възможност този друг да изглежда поне мъничко глупак. Така е по- сладко, нали? Като започнем от малките ни съкровища, които дори не го осъзнават (или ние така си мислим), но знаят, че като крещя ...

На глас името ти няма да изричам -
от говорене съм цялата в рани.
Стига с тази нежност.
Дълго време я отричах -
от толкова прегръщане ...

Когато отворя очи,
светът ми е сив... на черти...
Черно-бял телевизор
сякаш имам пред мен
и уви... ...

Чаша счупена в стената!
Тъжен грък на масата пиян,
грохнал вдига си главата
и троши сякаш нея там.
Чаша счупена в стената! ...

Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...

Ти си светлината в сивите ми дни.
Огряваш всичко със своето сияние.
В очите ти блестят искри,
запалващи в мен желание.
Това желание изгаря ме на клада и ...

Ще мога ли да напиша есе за любовта, използвайки само въпроси? Ще мога ли да задам всички въпроси? И не трябва ли да има и отговори? Наистина ли това сладко чувство умее единствено да те тревожи със своите хиляди питания? Защо няма в любовта аксиоми и константи? Защо има само въпроси? Дали има отгов ...

Бягство
Ти бягаш по алеята на парка
във утрото на пролетния ден.
Минаваш под вълшебната му арка
за щастие голямо озарен. ...

Земята под краката ми изчезва,
думите залутват се смутено,
губи ми се всяка мисъл трезва,
всичко в теб е просто съвършено.
Опитвам да откъсна от теб очи, ...

Накъде отивате вие,
щом залязва слънцето на детето
и всички пътуват за там, където
вкусната ябълка гние?
Ние стоим точно пред залеза... и после нощ, ...

Поспри, погледни ме,
не виждаш ли погледа,
впит в твойто лице?
Поспри, говори ми,
не чуваш ли нежния глас ...

Понякога е нужно само
син къс небе и светлина,
процеждана през тих прозорец
с оранжеви ухания.
Докосване на мъжко рамо ...

Слънцето напук на отминалата зима се отдаваше с все сили с надеждата да разтопи и последната частица лед, да осигури светлина и топлина на едва разпукало почвата зюмбюлче, приканващо всички към настъпващата пролет.
Всяка една частица от природата бе в удовлетворение, всяка една малка зелена тревица, ...

Умора спейки ме преследва,
докато бъдещето гледам,
недоумение занапред какво ще следва
отдалечава ме от това, което пожелавам.
Желанието да бъда пряма ...

ЯБЪЛКА
Ябълката накланям към мене.
С надежда докосвам я вече.
Дървото от болката стене.
Падам до корена свлечен. ...

Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...

- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...

В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.
Всеки път е така - когато ...

Това,
което повечето от вас наричат "самочувствие"
(надутост),
аз наричам любов
към мен. ...

Искам да те имам, но не мога,
нещо пречи, нещо ни дели.
Не е разликата във годините,
а това, че безразличен си към мене ти.
В мене не виждаш ти жената, ...

Стигам те... Подавам ръка
на всичко човешко в мен
и се губя в своите лабиринти.
Пускаш ме... Оставам сама
в избягал от календара ден ...

Да те търся ли?... Къде?
В очите на чужди мъже?
Не искам да се вглеждам в тях,
там няма нищо мое, нищо твое...
Къде да те намеря? ...

Земеделие
На сянка под плачеща върба
изпих Загорка, изпуших цигара,
погледнах буренясалите нивя
и спомних си Сивушка и Белчо вола. ...

Въпроси хиляди отново ми дърпат косите,
трябва ли за всичко да си затворя очите.
Въпроси идват и си отиват
и главата ми с все нови и нови те покриват.
Въпроси от типа на "защо трябва да става така", ...

Все се каня да изкажа тук мнение по някой въпрос и все не се наканвам... Не заради друго, а понеже не вярвам, че са толкова важни за интернет пространството моите размисли...
Но напоследък, надявам се не заради ЕГН- то, започвам да се впечатлявам от някои неща до толкова, че ми се иска да ги споделя ...

Клоунът - тъжен.
Нишката скъсана
кой ще завърже?
Публикувано в литературен сборник "Огледало - Юбилейно" 2009г. към ГПЧЕ гр. Плевен

Силициева плака
След дълга привързаност
- изневерих на хартията.
Загърбих мастилото -
споделям с компюъра ...

Изпит:
Малката адска разходка
на учащи хлапетия,
във която все се мотка
и студентът махмурлия.

Сърцето ще пронижеш ти
Не ме обичаш!
Ще те накарам да ревнуваш,
сърцето ти от ревност ще изпепеля...
И нощничката къса, ...

Очи не свеждай засрамени,
не слушай чуждите сплетни.
Забравят хора озлобени,
че също млади са били!
Летят годините метежни. ...

Писна ми от вас, поети,
псевдо прави и разбрани,
дето час по час ревете
колко сте онеправдани!
Вашта поезия не струва! ...