ПОЖИЗНЕНО
Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати... ...

* * *
На Д.
Ти си там...
А там е толкова далече.
Така ми липсваш в този миг... ...

Завръщането на Васил Левски
И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си - България,
все още чака своя син обичан. ...

> Плаках. Заспивах. Събуждах се. Плаках....
> На пръсти броях часовете след теб.
> Надежди ли стисках с посинелите длани
> или северен вятър при мен ги довя?
> ...

- Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от гла ...

Генетично е заложено коварството
в утробата на моята съдба.
Немощни кървящи ангели разплаквам
там, дори на край света.
Всяка болка е любима, ...

Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец. ...

Приласкай ме
с тихата си нежност....
Подари ми
сладки мигове
на безметежност... ...

Дори когато е жестоко късно,
открий доброто в нечии очи -
и ще усетиш как ще се разпръсне
димът, от който залъкът горчи.
Над всичко, за което в скръб си плакал, ...

Белята вървеше преплитайки крак о крак, сякаш беше единственият оцелял воин от Никофоровата армия. От време на време поспираше и устата му изпускаше по някоя благословия: "Ох, как ме нареди това копеле! Ненаситник, хищно животно, орангутан! Направи ме на бостанско плашило. Няма здраво местенце по ме ...

Там
Обичах те лудо, наистина, аз
не можех да мигна даже за час.
Исках всичко пред
теб да призная, ...

Днес се правиш на уморен, утре пък - на досаден. Да не говорим за следващия ден - правиш се на болен. Но това не е всичко за теб, аз знам и друго. Че ти може да се правиш на уморен, досаден и болен, но не знам защо.
Не мога да разбера защо правиш така, защо се държиш така с мен. Какво те накара да с ...

Дните минаваха и беше изключително странно и цял късмет, че досега нито приятелката на Миро, нито мъжът на Алекс, бяха заподозряли нещо. А колкото повече време минаваше и колкото повече бяха заедно, Алекс и Миро сякаш се променяха с всяка изминала минута. Станаха по-раздразнителни, по-често се карах ...

Jet - Look What You've Done
Take my photo off the wall
If it just won't sing for you
'Cause all that's left has gone away
And there's nothing there for you to prove ...

Светлина и Тъмнина
И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина
то колко ли голяма ще е тъмнината?" (Maт. 6:23)
Като бездомни псета в улична война
за територия в душите ни воюват ...

В тъмнината в миг проблесна
лъч прекрасна светлина.
Заслепи ме и отнесе
трупалата се тъга.
И душата ми се лута: ...

Вълшебна е нощта, когато гали
с дъха си, образа ти, тъй познат
и бавно те обгръща с длани
и аромат на розов цвят.
Вълшебни са звездите всяка вечер, ...

Очите ми
те обичаха.
Очите ми
така ясно говореха.
Очите ми ...

Някой ден, ако е писано,
до входа на пазара, вляво,
и аз сергийка ще курдисам -
ще взема думи да продавам.
Аламинут ще заповтарям ...

Глава 1
Поменът
Рядко отивах на село, майка ми не обичаше македонската рода на баща ми. Били диви и луди, пиели и се биели, ходели с нож под ръка. И когато тя се уреди миналото лято за командировка в Италия, че взе и баща ми, най-неочаквано отсече да прекарам лятото на село в Пиринска Македония. Tам ...

Взривяващо тихо,
разкъсващо нежно,
безкрайно красиво,
нахлу в моя свят,
докосна душата, ...

Като прах,
отвят в морето,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се ...

Изпивам устните с надежда,
но не е сладост, а горчилка.
На чуждо място ме отвеждат
празната усмивка и бутилка.
Лъжеш ме нагло в очите, ...

Да бъде миг и всичко във безвремие
да смита, помитащо
тез облаци сиви, въздуха дето разпрат,
като сиво платно и извити като завеса,
покриваща очите ми, ...

След теб...
Само очите ми
останаха същите.
Но не виждаха...
Вълните са приливни. ...

Път
Бродя
по големия път на тъгата си.
През кал,
през мочурища... ...

Светлината на уличните лампи полека изгрява в здрачината на падащата вечер. Върховете на планината сребреят. Плах ветрец разрошва уморените стъпки на хора, улични кучета и подканва лунният сърп да засили своя златен блясък. Самотна, Вечерницата безгласно му се усмихва. Като на стар палав приятел. По ...

Някога, преди
Ти беше малка, малка,
в края на пубертета.
Аз, възмъжаващ още мъж.
Прекрасен брод преминах, ...

Всеки си бе намерил някакво занимание:
Шира се е излегнал на по-голямата част от леглото на домакина им и слуша музиката излизаща от една черна кутия близо до главата му, като си тактува с опашка. Ко Та Рак използва останалата част от въпросното легло и разсеяно тарамбучи в такт с музиката. Но Щен В ...

Гастарбайтер
Благой Градевски повече не издържаше в това безтегловно състояние. След рухването на държавата, всекидневното повишаване на инфлацията, терора на борческите групировки и всеобщото озлобление, не му оставаше нищо друго – освен да се обади на братовчеда в западна Германия - за да го вземе ...

До вчера мислех, че без теб не мога,
че ти си въздухът, дори си всичко.
Събуждах се с убийствена тревога,
че някой ден ще спреш да ме обичаш.
Но днес видях как жадно се заглеждаш ...

Любовта, семейството, приятелството, доверието, отговорността - малките подправки на живота
Животът е пренаситен с най-разнообразни неща. Всеки изживява хубави и лоши моменти. През житейския си път човек открива много неща, печели и губи от живота, прави грешки, от които се учи. И чрез които помъдря ...

Вълци ли вият,
или вятърът стене?
Приказно-страшно ми е.
Дъжд ли се лее,
или сълзи от горест ...

ЗА НЕГО
Ако те има,
спри при мен като мъж,
обрулен от житейските ветрища,
с подбити нозе от дългото бродене, ...

Късно е...
Месечина златна се подава,
светят в небесата хиляди звезди;
късно е - настана вечер,
по улиците скитат самотните души. ...

Днес разбрах за един друг свят.
Ти си в него. Той е в теб.
Свят, в които живота си има цена и смисъл. Не като моя. Моя свят е черен, тъжен и самотен. В моя свят властва мрак и няма смях. В моя свят си отритнат, смачкан и унизяван. Не искаш да влизаш там, нали...?
Различни вселени, сблъскали се по не ...

Падах, ставах и накрая
се изгубих в агонията
на безутешно страдащото
си сърце, което толкова
тежи, че вече съм с ...

Опитай да ме нарисуваш в мисълта си.
Нали копира всяко очертание?
А после върху листа отпечатай
най-искрените помисли в душата си.
Опитай се да ме сънуваш тази нощ. ...