Богаташ
Безбройни кръпки
по дрипави дрехи,
обувки без връзки,
с протрити подметки. ...

Прекърши ме.
Като ранена птица,
устремена към снопче светлина.
Прекърши ме.
Като стъпкана ...

Сърцето ти прекрасно аз почувствах
за миг да бие в моите ръце.
Докоснах го тогава нежно с устни.
То влезе в ритъм с моето сърце...
Да беше спряло времето тогава. ...

Тръгвам,
връщам се.
И все така
решение
не взимам. ...

Той има скъпите си дрехи,
кола красива нов модел!
С приятели в безпътни нощи,
а после в някой нов мотел.
Той има своята любима, ...

Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...

Бог е любов
Скръц-скръц, скръц-скръц. Снегът хрущи под старите ботуши на жената пред мен. Вървя след нея в тясната пъртина и се ядосвам. Ядосвам се на себе си, че не излязох малко по-рано и сега пак се налага да бързам, ядосвам се на незнайния работник, разривал снега, задето не си е свършил работат ...

Ще си отида
Ще си отида като пара - под вратата,
ще се изнижа, ще се разстеля.
Ще мина през отвора на бравата,
като мълга през теб ще прелетя. ...

Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто ...

Моя любов,
страх ме е,
не съм била така щастлива -
в живота ми все така се получава,
щастието бързо отминава, ...

Не можеш да ме загърбиш и да кажеш
„спокойно, всичко ще се оправи".
Не можеш да зашиеш сърцето
и да се надяваш всичко да бъде наред.
Не можеш да ме оставиш да страдам ...

Матине
Навън е лед,
пази се, да не се подхлъзнеш!
Навън е студ,
облечи се, за да не измръзнеш! ...

А можеше да бъдеш блеснало кокиче...
Ако не беше тежка зимна пряспа...
Всеки цвят потъва в скръб себична,
ден и нощ, на ласка зимна, безразсъдна,
с обич нечия - жилава, безумна ...

Едно небе ми стига само
и в него - олтар.
Сутрин да му се моля,
вечер да ме настига
опрощението. ...

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете - ...

Равносметка без имена? Не е ли време да свалим маската на тишината? Ето и я нея! Засегнати от това ще има доста, повярвайте ми, защото още не може човек, който е изживял младините си през Бай Тошово време, а сега живеейки в мизерия като пенсионер, със 75 лева на месец, да вярва на новото! Та това е ...

Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни.
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг.
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени.
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат.
Не една и две лъжи изрекохме ...

"Св. Валентин"
на Г.
Запалих свещ
за любовта,
за твоето палто ...

Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.
Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте, ...

В приказка живея,
в релност съм, когато спя.
Да се събудя - не искам и не смея,
свят пясъчен да разруша.
Срешу вълните ден след ден ...

Тя стоеше бледа и изпита в своята кремава ленена рокля, обувки „Гучи” и леко златно колие. Бе по-мълчалива от обикновено. Погледът и блуждаеше някъде.
- За какво мислиш, Рафаела? – попита я съученичката и. Рафаела се сепна и измънка нещо. Беше денят на дипломирането ù. Навърши пълнолетие преди някол ...

МОЯТ ДЕН
Денят ми тихо и спокойно си отива.
Отнася думи, звуци, светлина.
Върви - не се обръща,
понесъл недоизречените мои мисли, ...

Кристалният блясък в очите
слънчевият оттенък в косите
всичката болка в сълзите...
и дъждът вали с капки тихи
а тишината така боли... нали ...

Тъй бързо времето минава -
сърцата стягат се, болят,
с тъга посрещаш новите години,
в такива дни душата те боли...
... но пак ще бъдем с души свободни ...

Причудливо и лудо -
всякакво ми е било,
всичко с етикет "Друго".
Винаги си бил извън всякакво общо число.
Всякакво, но не и цяло. ...

Само
в мислите ми нежни
за тебе...
слънчев лъч
пътека отваря... ...

А болката бе твърде голяма, за да живея,
но не достатъчна, за да умра.
Не можех да усещам вятъра, да пея,
да те жадувам не можах да спра...
Затова изтръгнах си сърцето ...