Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...

Учим ние математика
и доста информатика.
По цял ден задачи решаваме
и на трудни олимпиади се явяваме.
Върховете хакерски ний покоряваме, ...

Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам, ...

Случи се пак да е тъмно и тихо.
Стоя.
Мълча.
До мене свела тъжно глава си и ти.
Стоиш. ...

Искам въздуха да бъда,
като кристална чаша да блестя,
искам също и вода да съм,
жаждата ти аз да утоля.
Студ неземен аз да бъда, ...

Най-светлата звезда изгря в небесата,
трепнаха на хората сърцата,
коледа е вече тук,
хлопа на вратата - чук-чук-чук!
2. Мечтите се преплитат на големи и на малки хора, ...

Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите м ...

Светлината в мълнии се ражда,
най-ярки са любовните искри,
нощем птиците ще ти покажат
пъпчета на бременни звезди.
Зад стъклото нареди ги с пръсти ...

Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

Ако те загубя някога през времето...
Вече никога няма да бъда този, който съм сега...
Никога няма да има в очите ми светлина...
И заклевам се, никога няма да обичам както сега!
Никога вече не ще бие в сърцето ми любовта! ...

ЕГОИСТ
С мен посрещаш
залеза и зората.
Денем и нощем ме
искаш, даже с душата. ...

>>
>
>>>>> Може би не търсиш упорито,
>>>>> аз съм там, тичам по пясъка.
>>>>> В горчиви целувки, в желание прикрито, ...

„Дали е по-добре владетелят да бъде любим или е по-добре той да всява страх"
Николо Макиавели
Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Макиавеелизъм се нарича политиката, която ...

Стоиш и триеш моите писма!
С лека ръка слагаш край на красивата лъжа!
Не изпитваш ти вина,
дори не мислиш за това,
как нараняваш ме сега, ...

Из дневника на черния овен:
Ден 1-ви: Седя си в нужника и пиша на руло тоалетна хартия. Трипластова, защото острият молив пробива двупластовата. Като се замисля, нямам какво толкова да пиша за днес. Това с дневника е по-скоро за запълване на времето в тоалетната. Пасох, чуках, пасох, спах, припках н ...

Стаята от детството...
Онази стая от прашните дни
на износеното ми яке!
..........................................
Всички онези моменти...

Една реалност
По пътя си срещаш проблем след проблем
и от живота дори се чувстваш уморен,
или пък за удоволствиe – минути пет,
така съдбата си решаваш занапред. ...

Китара
Една китара тъжна и сама,
запявала в нощите за любовта.
Мелодията нежна никой не дочул
и нежността в песента страхът от самота убил. ...

Живял някога един индианец на име Джо. Той бил баща на момче и момиче и съпруг на Мериалън - дъщерята на прастария звездоброец Мерсион.
Една вечер Джо, както стоял на прозорчето на палатката си, Мерисайн (така се казвало момичето), отишла при него да гледа звездите. Изведнъж тя забелязала звезда, ко ...

Поисках да ти подаря небе,
със синевата и звездите,
с безброй незнайни светове,
потънали във дълбините.
Не, небето ми се струва малко, ...

Пада нощният сумрак,
изгревът е толкова далече.
Изтървана, плачеща звезда
пада в угарите - става пепел.
В корените на бреза ...

* * *
Когато разбера, че те обичам,
ще бъде рано.
Ще пренебрегвам всичко и по теб
ще тичам, ...

Вървя по пътя всеки ден,
за миг загледах се -
видях тандем!
Малка роза там стои,
красива, нежна, но без бодли! ...

Времето се ражда с първото събитие,
неуморно изгражда чрез натрупване и промени
в пространствените вени,
силно устремени нанякъде вървим
и мисли почернели в нищото редим, ...

Посветено на Антоан с обич!
поезия и песен (отпечатък от любов)
когато тръгваш с тихи стъпки вечер
към сънищата твои от деня
по мен се утаява любовта ти ...

Ти си…
Топлина…
Тъга и нежност,
сила и болка,
усмивка и сълза ...

... Юмрук. Удар. Неудържима болка. Бликаща кръв. Безмълвни думи. ... Насилие!... Жестоки думи. Стичащи сълзи. Мъка. Удар. Думи, думи, думи. ... Насилие!... Кръв. Сълзи. Всичко се слива в едно. ... Насилие!... Утоляваща "жажда" за мъст... и смърт. Омраза. Агресия. ...Насилие!... Червено небе.Червена ...

Бяла тишина,
стъпки приглушени,
идваш през нощта,
птица без крила.
Безмълвен зов за обич: ...

Точно в пет бях
Имах среща с очите ти,
за които нарисувах тялото си
по свой образ и подобие.
Но те няма да видят ...

Вълна.
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове. ...

Eclipse
All that you touch
All that you see
All that you taste
All you feel ...