В тиха стая, боядисана в бяло,
(това е цветът на душите им),
отдадени на чувствата изцяло,
изпълват се напълно мечтите им.
Един мъж, една жена, ...

Има една светлина, която обичам - това си ти.
Усещам горещината под кожата ми.
Ти си римата, която имам до мен.
Ти си пулсът на стомахчето ми.
Топлината ме подлудява. ...

Приятелю защо в омраза ти живя
защо така себе си погуби
защо живя постоянно в заблуди
защо човешкото в себе си не събуди
Защо в доброто не повярва ...

(Обяснението по-късно)
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...

Просто седя си
и нищо не правя.
Просто си гледам,
всичко забравям.
Нищо не виждам, ...

Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови - ...

Вечерта бавно отминава,
а тъгата в сърцето си остава.
Мислиш ли колко хора губят своите души,
докато се опитваш да заспиш?
Под звуците на тежката камбана ...

С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!
Тя бе мадам от първа класа,
навремето избраха я за „Мис",
принцеса беше два-три часа,
изпълнила пореден свой каприз. ...

Красиво, но тъжно!
Заедно бяхме и дълго стояхме
пред зелен сфетофар.
Душите си сляхме,
заедно бяхме, ...

Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...

Една древна мъдрост, дошла от зората на времето, гласи, че, когато старците страдат, градовете умират. Свикнали сме да не се замисляме твърде дълбоко над старите писания. Приемаме ги повърхностно, като всеизвестни и малко банални истини. Затова не вникваме в съдържанието им до самия им корен, който ...

Разполовявам те!
Половинката за мен...
другото за тях!
Макар, че аз те искам повече.
И като пеперуда над свещта се лутам... ...

Две сърца в музикална кутия
бяха скътали свойте мечти.
Той оловен, а тя - от хартия.
Някак твърде различни, уви.
Балерина, оловно войниче ...

Обичах те,но ти не ме разбра!
Отблъсна ме и другата избра!
Остави ме ти да тъжа,
ненужна никому сега!
Отблъсна ме, но след време осъзна, ...

Светът е жито, тъй ронлив,
намокрен в сухи класове,
увяхващи под полъх сив
на съхнещите светове.
Които бавно в мен разливат ...

Докоснах Слънцето,
то не ме изгори.
Докоснах си сърцето,
то ме вледени.
Отдавна не е било такава тъга в мен: ...

Облегнат и замислен във разбитите завивки,
наливам бавно чаша чисто, тъжно уиски.
Пуснал диск на Гари Мур на уредбата си стара,
паля със кибрит последната угаснала цигара.
Полумъртъв-полупян, във стаичката задимена, ...

Любовен дъх
С нежният дъх на пролетта
дойде твоето ухание.
Любовта ти се отвори
като пъпка на кокиче. ...

Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш. ...

Не знам защо стана така. Всичко изведнъж се обърна.
И без да попитам защо не ме спря, прашната си самота пак прегърнах.
Мислех, че си е отишла, и че никога няма да се върне...
Как съм могла да греша, при положение, че в страдаща пак се превърнах?...
Всичко, което най-силно съм желала, е да съм прост ...

Сигурността на твойто рамо
Черна дупка емоционална,
поглъща ме в депресия фатална.
Една през друга мислите прескачат се,
не ми помагат даже и приятелите. ...

Защо не ме оставиш вече? Аз не мога повече така. Виждам лика ти, почти те докосвам. Но те няма, знам. Не мога да те срещна. Няма да бъдем заедно. Толкова много "не" и "няма", но защо тогава непрекъснато ме теглиш към себе си? Не знам. Не намирам отговор. Заел си толкова голяма част от сърцето и съзн ...

Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...

(подкатегория "де да знам")
дъждът отмива
спомени от мен,
дъгата става
черно-бяла, ...

Ти ли разплака небето,
че със него поплаках и аз?
Тебе в дъжда му усетих,
и дочувах в oлуците глас,
който навън ме покани ...

Зъзне кацнала
на безлистните клони
есенна луна.
+ + +
Босоного хлапе ...

Аз съм океан. Искаш ли да опознаеш дълбините ми?
Гмурни се...
Аз съм крепост. Можеш ли да ме превземеш?
Осмели се...
Аз съм вятъра. Защо не ме прегърнеш? ...

Знаеш - мога без теб, но се връщам за кой ли път... Връщам се, както ти идваш и си отиваш от живота ми като видение. Оставаме за миг... след това - болка! Красиви чувства изравяме наяве. Горчи ни! Дори сладкото понякога горчи!
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...

Цивилизация - дали това означава
да караш едно ферари с цвят червен,
да имаш малък супер GSM,
да ходиш всеки ден по празненства,
да пиеш маркови вина, ...

Топъл миг. Нежност. Красота.
Две тела в любовен танц преплетени.
Мелодия. Китара. Светлина.
Полет на душите с нишка вплетени.
Докосване. Припламваща искра. ...

Как да загърбя всичко между теб и мен?
Минутите и дните, радостта ни,
че беше слънцето на моя ден
и първата искрица на страстта ми.
Сега мълчиш и свеждаш поглед ...

Циганско лято
В края на пътуването ни
един към друг,
упреквам те
без капка милост ...

Цикъл "Светулка на дланта"
Сблъсък на погледи.
Онемях.
Беше тъй далечна
и недостижима. ...

Укроти реката в мен -
буйна, необуздана страст,
пълноводна нощ и ден,
събрала малките потоци,
майчински, ...

Нашите две тела, вплетени
в танца на страстта,
топлината на ръцете ти,
впити в пламналите ми бедра,
дъхът ти - в тихия шепот на вятъра - ...

Влюбен съм съвършено
в хиляда и едно неща.
В синия цвят на небето,
в разпукващата се зора,
в шума на гората, ...