Някъде се тлея, като вода.
Магнетично е, щом те докосна.
Пламък в кожата ми.
Паяжина по мен се залепи.
Къде си? ...

Откривай ме във полета на птиците,
разливай ме във вятърна омая,
погалвай ме, както дъжда ресниците,
и приласкай ме... нека да съм бяла.
Открита съм... в очите ти живея, ...

Знаеш ли? Много дълго те търсех...
в толкова сърца влизах - гола, нахална!
Ровех в тях... какво ли не вършех...
изведнъж изчезвах - всичко взела и дала!
Тръгвах си, в мечтите им облечена. ...

Кой си ти, не зная,
какви са твоите очи?
Какво обичаш - пак не зная.
Влюбен ли си, ти кажи?
Дали магията е жива, ...

Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...

Балони...
В цирка тъжен - пъстрите балони
мечтите наши отразяват!...
Шутове със смешни панталони
на всеки по балонче подаряват... ...

"Моят свят" - клишираната фраза,
в която ще вляза и няма да искам
да изляза - тан-тан-тан-тан...
Да, ритъмът, това съм аз,
истината във битието, ...

Ще дойдеш.
Може би.
Ще се решиш.
Надявам се.
Ще пием по едно, ...

„Имам те” -
си помислих
и видях
отражението си
в усмихнатите ти ...

КАРТИНА
Рисувам в далечината с капки от сълзи,
рисувам твоя образ, погален от утринна роса.
Следи намирам от всичките ти стъпки,
последни, изваяни нежно от празни мечти. ...

Ти знаеш ли къде е Черната земя?
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай. ...

Последна вечер,
разходка по плажа,
последен поглед,
кораб отплаващ
незнайно накъде, ...

Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.
Сезоните превръщаш в чувства, ...

Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...

Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта, ...

Дарявам...
Дарявам половинките на влюбени,
които тъжни нямали са цяло...
докосвам ги с перото на Изкуството -
да бъдат тяхно огледало!... ...

На andrina_mark (Павлина Джарова)
Жена до мозъка на костите -
излъчваш ти финес и луда страст.
Разнищила без страх въпросите,
по детски вярваш в звездния си час. ...

Сърце ми в сълзи се облива
Душата ми забързана се спира
Защото срещнах две очи
Защото познахме се - аз и ти
Симфония - радост и мечта ...

„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...

Не си ли ти, когото съм възпяла
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра, ...

- Ей...
- Ето ме...
- Все изчезваш...
- Не, не... тук съм.
- Красива си. ...

Когато слънцето залязва,
угасва светлината в теб.
Сърцето дори не забелязва,
как от огън се превръща в лед.
Когато слънцето залезе, ...

Подранила есен
http://www.youtube.com/watch?v=swkT07TP-mo
Умирайки,
рисувах по небето
с кръвта си залеза. ...

Аз търся да открия:
Най-тъмния фон на мрака.
Там в ъгъла да се скрия,
с мисълта, че никой не ме чака.
Но дори и там...! ...

И тази нощ ми каза “НЕ”,
обърна ми гръб и заспа,
а аз останах тихо да плача
от болката в моята душа.
Мислех си, че всичко ще отмине, ...

Преследваме се с тебе денонощно -
ти все ме дебнеш, бягам вечно аз;
ехидна съм, държа се своенравно,
но пак поддавам се на твоята власт.
Нахална съм и безразсъдно дръзка, ...

Понякога си странна
комбинация
Понякога си права – до крещене.
Съзнаваш без излишно суетене
нещата, от които си зависима, ...

Очите сини, усмивката красива,
това си ти - оставам мълчалива.
Чети по моите очи какво си мисля аз сега,
но просто замълчи и остави всичко на нощта.

Самоуби се вятърът -
там - на брега, на счупеното мостче,
водещо наникъде -
в безкрая...