05.11.2008
Вървял си пътища безбройни
и си видял в света какво ли не,
живял си в нощи безпокойни
и колко пъти падал си на колене... ...

Не искам часовници!
Абсолютно ненужни са!
Само подло тиктакат
и отмерват безвремие!
И календари не търся! ...

Обърнах се назад към миналото с интерес
и прозрях с душата си Твореца на същностите.
Приличаше на безграничната Вселена,
нямаше ръст, нито очи и ръце,
но беше изпълнен с възможността ...

Сърцето ми самотно е без тебе,
като че ли спряло е да бие то!
Душата тъжна е - за тебе стене!
Премръзнало от студ е моето легло!
От твоите ръце аз имам нужда, ...

Когато те срещнах, аз бях ястреб жаден,
паднал на метри от извора студен.
А ти беше вятърна мелница на полето,
въртеше големия волан на живота свой.
Когато разказваш това, бъди строг и хладен, ...

Те са много страшни и опасни
и с последици ужасни
посещават вашите кошмари
на ужаса са господари.
Тях ги спира само Светлината, ...

Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина? ...

Б Я Л А Н А Д Е Ж Д А
От слънцето по-силно засияла,
тя кацна на онази дълга жица.
Една вълшебна лястовица бяла -
правнучката на Йовковата птица. ...

Изкусно се преплетохме
във знаци сладострастни,
телата ни изписваха
екстазни йероглифи.
От мярка и съмнения ...

Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник. ...

ПОРИВ
Аз ида, ида!
В теб ще търся себе си.
В мен ще търся теб.
Ще потърся двама ни ...

В памет на Кязъм Коюнджу
Печатът на обреченост усилва
болезнения пламък в твоя поглед.
Докрай приел съдбата си с усмивка,
ти страстно пееш. Птица си пред полет... ...

Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете ...

Миличко, виж! Опашка-бастун!
Мустакът от гелче е лъснат дори!
Свикнал съм вече с "оня" сапун
и казвам ти честно: Нямам бълхи!
Стопанинът литна към познатата дама. ...

С лекота зарязвам прозаичните неща,
ежедневието сложно ме опиянява.
С рани е покрита моята душа,
но поредна кръпка бързам да прибавя.
На екс обичам всичко да изпивам, ...

Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади ...

Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!
Днес във полунощ звънят камбаните! ...

Жадувам за красивите изпепеляващи очи.
Жадувам за погледа, изпълнен с несбъднати мечти.
Жадувам за усмивката ти нежна, за целувките дори.
Жадувам тялото ти с моето да се сплоти.
Жадувам за теб и твоята любов. ...

Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде ...

Сладко-горчиво,
отчаяно време на щастие,
без път и посока,
без време за размисъл...
Мога и силно да чувствам ...

Софтуер: Cubase, CronoX, Pro-53, Absynth, Fm8, Massive

Затичах се към синевата -
небето исках да прегърна,
че широка е душата,
цялото ще го обгърне!
Нека изгревът ме пали - ...

Просто да ти е!
По първи зори
ти прощавам.
Виж слънцето -
дръпнало е ...

Откъм къщата свлече се мрак.
Като гущер пълзеше към портата.
Изненадано-рошав и благ,
чакал хиляди есени хората.
И заблъска прозорците с жар. ...

Отражения 18
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов

Сътвори ме дълбоко в теб!
Открий ме в дребни нюанси,
опърпани дръвчета в лед!
Мъчително излей ме в сълзи,
далеч ще съм и ще те боли! ...

₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...

капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха ...

Красивата илюзия я няма.
Видях я да си тръгва преди ден.
Къде отиде?
Тя си знае само.
Но няма да се върне пак при мен. ...