Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...

Непознати принцове и рицари
безлики и безименни,
моля ви, не приближавайте до мен.
Танцувайте на бала с други,
нашепвайте на други нежни думи, ...

Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват, ...

Какво всъщност е живота? Дали той може да се нарече едно пътешествие или може би няма точен отговор, или има. Животът е една обширна тема, на която, колкото и да пиша, все ще пропусна нещо. Едва ли точно аз бих могла да дам пълен отговор на този въпрос, понеже моят живот тепърва предстои, но все пак ...

Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...

Обичах те!
Той е с теб сега!
Той никога няма да ти даде, което ти давах аз досега...
Пак съм сам в нощта,
отново мисля за теб сега, ...

После пак ще се правя на красива,
грижливо ще оформям
от болка деформиралата мутра.
Аз, мръсницата.
Накажете ме, като куче ме вържете, ...

До края не остава много време.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.
Не стига - да омесят ранен хляб. ...

на Тодор
Слънцето не свети, заслепява...
Слънцето не топли, то изгаря...
Слънцето е толкова желано
и ние като нощни пеперуди ...

Много ми липсваш!
Мислите ми ти обзе със взлом,
чувствата – изпепеляващи душата.
С твоя поглед, мил и лъчезарен,
проникна в мен и в моя свят омаен. ...

Вълноломът ням е
за тъгата,
присъща му е яростта,
дълбоко във утробата
му морска ...

Докосване - нежно
и времето спря,
това ли е нашата любовна игра?
Телата ни - чакащи
споделения вик, ...

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...

Когато ми е студено,
се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.
Ако ми е натъжено,
се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.
Постепенно разбирам, ...

Коварно красив, невидим за хора,
чийто ум е поробен и глух,
нежен до болка, непознаващ умора,
пъстър и смайващ пролетен дух.
Влял се в кръвта ми покорна, ...

Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно - ...

1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...

Понякога идваш в съня ми,
сам с любовта, идваш, ала си отиваш с утрото.
Оставяш сълзите пак по моите очи,
оставяш сърцето само и тъжно.
Смирено приемам деня и своята тъга, ...

Само твоя
Пътека не намирам затревена
и лутам се сред къщи и коли,
навсякъде е зона забранена -
аз тръгвам си - не ме моли!... ...

Преди да те достигна, се разминах
със блясъка на падащи звезди.
Катапултирах... после се издигнах,
но там в небето ми не беше ти...
Преди да се родя, умирах трудно, ...