Разбих голяма дупка в гърдите ти.
На пръсти тихо влязох през нощта...
Усетиш ли стаеното без дъх присъствие -
не си безчувствен и към Обичта.
Но спиш! И много надълбоко ...

Откраднат миг -
във утрото на крехката ми есен,
- щастлив, но толкова бе мимолетен...
Открадната усмивка -
душата ми ликува, ...

Странна са енигма
твоите очи.
Дъх не ми достига -
сякаш са лъчи...
Пърхам в тях щастлива - ...

Хей, любов, накъде така?
Защо винаги пропускаш моята врата?
Ключ, ако нямаш, ела, аз ще ти дам,
само не стой там.
Хайде, ела при мен, почини си, ...

Не виждам - очите ми накъдето и да погледнат...
Обичам те - и сърцето си следвам...
Казват - любовта разваляла човека,
вярно е, доколкото е вярно, че днес е тринадесети, петък.
Не виждам - сълзите течащи, ...

Страхът ви на вас - хората, от извисените,
подклажда първичната ви неосъзнатост сред мъглата.
Не знаете ли що значи примирение, та се пените
и че от завист са ви мехурите в главата?...

Един шибан миг
и после няма връщане назад...
Едно последно сбогом и купчина прах.
Свят, изпълнен с мъка, страдание
и малко радости, които ни предават. ...

Една бях аз, един бе ти,
но нещо тука ни дели.
Какво ли е? - не знам
и май ще си останеш блян.
Така желая да се смея, ...

Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам) ...

Обичала съм и преди,
влюбвах се; боля и радва.
Но ето, появи се ти
и сякаш злото спадва...
Радваш ме дори без думи, ...

Капки, сипещи се
върху вече увехнало цвете .
Солени сълзи, идващи
от две измъчени очи.
Две очи, които загубиха ...

Похабена младост
(вдъхновено от System of a Down/Soldier Side)
Интереси вечни
Младост една
Ето ме и мене ...

Крилати фрази.
Измислени следи.
Говорещи тела.
А ти си в неизвестност, мое пламъче.
Горещо е, когато пламтиш. ...

Дните се завтичат един подир друг под ритъма на тежко изцеждащото се през вселената време. Сливат се в несекващ поток водещ толкова надалеч, колкото човек трудно би могъл да си въобрази. Там, под искрящото в рубинени оттенъци Начало, някога било започнало всичко. Всичко свързано с нас, с мястото ни ...

Трета сутрин слънцето хвърляше закачливо лъчите си в леглото на г-ца Д. Трета сутрин тя изпитваше неописуемото удоволствие да се събужда в селската къща на г-н Н и да не мисли за нищо.
В тази трета сутрин обаче слънчевата ласка беше придружена от несвойствен шум под завивките на г-ца Д. Тя се изправ ...

Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
Ти си свикнал на нея все НЕЯ да чакаш.
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.
На перона, премръзнал, потропваше вятърът. ...

Ще пристигна с нощта
в твоята притихнала стая,
за да разпаля страстта,
с любовта си да те омая...
Ще ме очакваш всеки път - ...

Какво ти трябва, за да ме прегърнеш?
Да ме видиш тих във мрака, да заспиш,
и в съня си пак при мене да се върнеш?
Ако всичко е насън те моля, спри -
преди да духнеш свещите надвечер ...

Лудо ме изсънувай!...
Красавици знойни - от лъскави страници,
от реклами, от тротоари,
красавици - пазени и непазени,
самотно продават се - на някоя гара... ...

Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни, ...

Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта ...

Светът ми е наситен - като фон
и всеки ден нюансите са други.
Животът ми е жив хамелеон -
със екзотична болка от заблуди.
Светът ми е богат, но е и малък, ...

Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...

Когато днес очакващо я гледах,
открих във мен неясни страхове,
разхвърлях ги и ритуално ги погребах
(не ми е нужен пълен набор грехове)!
Усетих някак Ревността да приближава, ...