Ранна Луна
Ранна Луна.
Нямам вина.
Пожелай си,
да стане нещо. ...

На мама
Есен е... Сезонът ти любим.
Урожай от плодове.
А земята - приказен килим,
изтъкан от цветове. ...

Там, където...
Там, където нямат край звездите
и самотни кораби кръжат,
там, където са безкотвени мечтите
и каляски тиквени шептят... ...

Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врат ...

Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...

Пред едно сърце
Дълъг път изминах,
дълъг път до твоето сърце
и на входа аз загинах
като удавник сред тюркоазено море... ...

Обичай ме както аз те обичам,
наричай ме както никога досега не си...
Влез във моето сърце и разбери
как любовта ми към теб звучи.
Колко пъти се опитвам да разкрия чувствата си? ...

Вълна ли се разпени
и във скалите бясно
разсипе свойте пръски,
едно момиче светло
с коси от водорасли ...

Днес ми е самотно. Сиво е. И даже - неусмихващо.
Студено е. А мислите ми мъртви са... като обесени...
Небето в себе си се е притурило... притискащо...
и лешоядно облаци над утрото са се надвесили.
Изпратих лятото. Замина си. А вятърът изграчи. ...

Снимам
спомени различни
някъде там си
черно бели
снимки ...

Белият гълъб
Падна и белият гълъб,
а до него стоят пера
бели като първия сняг
и каза "сбогом" на света. ...

Не е ли истина, че съм ти безразличен,
че спиш спокойно всяка нощ
и споменът за мене е безличен,
писмата ми не са ли в боклукчийски кош?
Неистина е, че те сменям с всяка друга, ...

Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига ...

Очите ти...
нежно ме гледат,
целуват...
ах...
как само целуват... ...

По жиците -
оплезени облаци.
Вятър
нахално
пуска ръце ...

"... с десет пръстчета възторг
ще те нарисувам..."
Художник тайнствен плахо и нежно
усмивката й вгради в паветата.
Сълзите изтри й, открадна сърцето й, ...

любов дълбоко замразена
на А.
откривам нашата любов
разопакована
отхапана набързо ...

Ах, мамо, майчице една,
роди ме и отгледа ме сама,
и колко мъчни нощи ти над мен си бдяла,
и колко много песни си ми пяла.
Ах, майчице едничка, ...

Студено е,
щом земята се свие
на кълбо - в ръцете ти
и диша,
диша уморено ...

Проклятие
Мракът идва със своя зъл полъх
и тъмнина пристъпя плахо в нощта,
но студеният, сух кърваво-есенен вятър
тъй смразяващо сковава вещта. ...

Сълзите кървави се стичаха
и мокриха бледото лице.
Зъбите устните посинели стискаха –
убиваха там всичко от теб...
Тръгвай си, не искам да те виждам – ...

Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...

КРИЗАТА В ТЕСТОСТЕРОНА
Отдавна, много отдавна, в зората на времето, в каменната ера, когато хората още обитавали пещери и патриархатът заменил матриархата, започнали да се изграждат основите на прословутото мъжко самочувствие, съставено от мускули, тестостерон, повече окосменост, сила и инат. В разг ...

Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш ...

Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.
И тази тишина е вечен спомен, ...

Обичаш ме? - не вярвам,
не получих капка уважение
за това, че те обичах, а сега бягам
от теб, от всичко наше.
Не искам твойто съжаление! ...

Родена с умиращите птици,
стаена в аромата на нощта,
събрала в себе си огнени езици,
прекроява всеки ден света.
Изваяна от морска пяна, ...

Боже, мисля, какво да напиша, боже, кажи ми, какво.
Боже, защо той ми взе ума и дума не мога да кажа?
Мислите са ми разпиляни и спира дъха ми, щом се
замисля за теб. Но никога любов не казвам, защото
кажеш ли я таз дума, знай, ще те боли. ...

Казах си, че ще те забравя...
Че не си за мен...
Че не ми трябваш...
Но това изглежда...
Било е проблем. ...

Приятел те наричам
и лошото отричам.
Не искам черното да видя,
а белезите да прикрия.
С тъга на сърце някой те зове ...

Звяр
Стоя смълчан пред тебе
и нямам дъх,
не искам да погледна в твоите очи,
те са два черни въглена, ...

Окачих си камък от тъга.
Ще скоча в пустата реалност...
.............................................................
Реших! - Няма да скоча...
Ще хвърля камъка и ще... тръгна ПО пустата реалност! - ...

Край без начало
кухи надежди
очи без искри
нима боли
от игри ...

Провокирано от стиха на Джейни
"Пред трудната любов се коленичи"
Ти плачеш. Чувстваш се предадена
от него, уж приел ти любовта.
Ридаеш във нощта, прокудена, ...