Изгрява слънце и небето озарява,
прекрасен ден, облян от светлина,
в душите ни човешки пак огрява
най-чистите и стойностни неща.
В прегръдки топли леко се оставя ...

на Данчо
Един едничък спомен пазя аз от теб.
Бях малка, а ти малка роза от станиол ми подари.
А тя е толкоз крехка, като мен. Единствен спомен пазя.
Не снимка побеляла, а малка роза от станиол. ...

Кристални брегове прекосявам
със тяло, приковано във себе си,
прозрачни нишки скъсявам
от разточително усещане.
Бавно гаснещи пламъци, ...

Ти си ангел
Ти спаси душата ми,
каза да замълча,
да не казвам нищо,
ти си ангел с дяволска душа. ...

На Явор Перфанов
Любовта е песен -
в нея няма смърт.
Тя е безконечен
към душите път. ...

СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ
Учителю, защо не си сега
отново във онази класна стая?
Със тебешир пред черната дъска,
началото да палиш, а не края... ...

Странен диалог дочух наскоро.
Небето и морето си говореха:
"Синьо като мен си общо взето -
поде разпенено и яростно морето -
но в мене има истински живот ...

Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят ...

Светлина падна до мен.
Изгарям по теб.
Събличам те като водата.
Държа те като сметаната.
Говоря ти нежно на ухо. ...

***
"Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс." ...

Защо аз повече да страдам?
Какъв е смисълът от таз тъга?
С нея бавничко пропадам
в свят, изпълнен с много тъмнина.
От днес съм силна и си обещавам, ...

Пристан, бряг и светлина,
пред вас ще разголя моята душа,
крачка напред към бездънния океан,
попадам сред бурните вълни,
красиви, страстни и омайни ...

Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината ...

>> върху мен се сипят
>> листенца от мак
>> докосват копринено
>> гладката кожа
>> с цвета си разпръскват ...

Завистливи очи
със поглед дружелюбен,
завистливи очи
в усмивката моя прицелват стрели,
завистливи очи ...

Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...

Затварям очи,
усещам твоя топъл дъх...
Докосват ме последните слънчеви лъчи.
В косите ми играе лек полъх...
Вятърът, носещ есента ...

Излъгах. А сетне се хлопна врата.
И млъкнах. Аз имам още за даване.
И си тръгна. Тост вдигам за това.
Не си падам по дългото прощаване.
Каза ми: „не заспивай, когато умират звезди!” ...

От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена. ...

Зима
Сълзи от скреж обляха пак земята.
Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната.
Полетя, повярва и доплува до тъгата. ...

Без блясък, сцена или грим,
ни чужди маски разкривени...
Без трясъци, и пушеци, и дим,
и рокля, и костюм, и време.
Ни тежките светлинни ями, ...

Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.
Зад всеки дъх струи причина ...

Нека бъда твоя болка,
нека бъда твоя страх.
Слушай мойте слова,
аз съм твоя малък грях.
Искаш да ме хванеш ...

Строеше дядо къща подир къща,
под покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.
Не вярваше, че татко си е тръгнал... ...

Толкова ли е трудно да бъде човек щастлив? Защо? От толкова дълго време търся своя принц, човекът, който ще разтуптява сърцето ми, който ще ме кара да се чувствам значима, обичана, като част от нещо велико. Винаги съм се разочаровала от любимите хора, предадена, унижена, наранена, плачеща... Да, съг ...

Приятелство ли? Явно аз не знам какво е...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...

Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...

Коледа е. За пореден път. Празнично настроение витае във въздуха, децата чакат подаръци, а възрастните търчат по магазините и харчат като за последно. В този прекрасен ден аз съм на работа и работя над себе си, защото няма върху какво друго - Коледа е семеен празник и хората си стоят по домовете, а ...

Скъп Спомен изплува
в солените очи на Самотата.
Потърси своя смисъл във Мечтата.
Надеждата подаде му ръка.
Посочи му най-истинския бряг на Любовта. ...

По картини на Салвадор Дали
Огънати циферблати отмерват минути.
По пясъка, с крака на комари,
се разхождат огромни мамути.
Кръвожадни тигри ловуват в небето. ...

В сенки превръщат се душите,
уморени от дългия път...
Път към щастието...
Или самотата...
Но не ще се спрат. ...

Унижение ли е
как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!... ...

Беше приказна страна -
с пеперуди снежно бели,
със цветенца без листа
и със птици без крила.
Хората безчувствено вървяха. ...

Стъпките, които правим
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало, ...

Нефтени петна се разливат по кожата ми. Изстиват. Така както изстива кръвта. И лепне. Не искам да те съхранявам в паметта си. И спомени за будни мигове не знам.
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...

КОЛЕЛОТО
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота. ...

На Любовта подвластни са и боговете,
а розата не е съвсем обикновено цвете...
Някога една богиня
се влюбила във смъртен и решила
да слезе долу на земята при любимия. ...

Събудих се рязко в час полунощен
и болка жестока усетих в гърдите,
замаяна паднах от удара мощен...
телефон... линейка... загубих си следите.
Думи на доктор в омая дочувах, ...