Боли ме от това...
Боли, когато разбиха се мечтите ми,
не мога да променя нищо, дори болката
усилва се, и вече, щом те видя,
напират в очите ми сълзи. ...

Обстоятелствата теглят ме надолу,
потъвам в отчаянието на самотата,
надеждата бледнее, нямам воля,
воля да преборя си съдбата.
Но трябва! Сили трябва да намеря! ...

Звездите се скриха,
когато погледнаха в очите ми.
За да не се разплачат.
В зениците ми се бе отразила
всичката човешка празнота. ...

Сляпа тишина
Наоколо беше тъй студено, толкова, че ако можех да дишам, дъхът ми щеше да се вижда като фина пара. Но не можех. Тялото ми беше сковано от студ, парализирано от болка. Този свят просто не беше за мен. Детската ми наивност и неестествената ми доброта ме караха да пропадам все по-дълбоко ...

Всяка стъпка правя с усилие,
но така само знам, че вървя.
Ако тичам, дали има смисъл...
И кого да надбягвам все пак?
Ето - стъпките крача ги бавно ...

В нощ черна демонът самотен внезапно ангела видя,
дали за нещо Господ го наказа, че ангелът бе в образ на Жена.
В сърце, по-черно от нощта самотна, внезапно блесна светлина,
и Господ страшно го наказа - откри за него любовта.
От мъка адска демонът простена, прокле той Рая с Ада в едно, ...

И тази нощ ръката ти ласкава
до болка ще гали четирите струни.
На дансинга с бляскави поли
ще лудуват момичета
и ще вият от унес. ...

Остани!
Не тръгвай... Още не!
В очите ми по онзи влюбен начин погледни.
Припомни ми най-нежното докосване!
Остани! ...

Когато те ревнувам,
аз съм в ада
и пържа се в казана
на страха
и няма по-рогат ...

Коя е щастливката сега?
Коя пленила ти е ума?
Аз просто чакам ден,
в който ти ще погледнеш мен,
когато в очите ми ще се вгледаш ...

За да усетиш всичко това е необходимо пълно спокойствие и тишина, пълна концентрация...
Гора. Кристално гладко езеро. Тишина.
Лек вятър поклаща тревата съвсем леко.
Потапям ръка във вечно затихналата вода и оставам така за малко. След това си изваждам ръката съвсем бавно. Водата минаваща през пръсти ...

Замина си!...
С обещаващ пламък ме погледна,
но...
Издъхна кротко в треперещите ми ръце...
свирепа мълния душата ми прониза - ...

Приятелството
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да ...

ЧОВЕКЪТ Е БЕЗПОКОЙСТВО
Животът на всеки от нас, без значение пол, социална прослойка или раса, е изтъкан от безпокойство. Всъщност самото безпокойство, често приемащо формата на страх, е част от съществото на всеки един от нас.
Но защо толкова много се страхуваме, защо не вярваме на свещените книги, ...

Една истина
Изнасили лъжата
И бързо заспа...
!

Мислиш си, че съм специален?
Че имам много потенциал?
Грешиш - до болка съм нормален
и поемите си пиша с химикал.
И е лесно да бъда измамен, ...

Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...

Ти ме промени,
направи ме човек различен.
Не играя вече детските игри,
а живея живот нетипичен.
Любовта във мен гори, ...

Pulling myself apart today,
to see whats underneath,
I analyse the things I say,
Its a mystery to me.
Why cant I be normal like everyone else? ...

Не остарявай, любов
Една вълна на щастие ми ти донесе,
след нея друга - в люлката на любовта, ме ти понесе.
Попътен вятър пожелавам си за нас
и приливът на страсти - да бъде отлив на любовните контрасти. ...

Прашинка талант и много вяра,
капка надежда и усет на прах.
Ръката нервно дращи с писалката стара,
търсейки музата като в игра на шах.
Думите се подреждат ту бавно, ту със эамах, ...

>> Каменист сипей,
>> а на върха му,
>> сред тръни изсъхнали,
>> от слънце огряна,
>> напъпила роза - ...

Щастие
"Човек не може да понася щастието.
Копнежът за щастие му е достатъчен."
(Ал. Геров)
Да съм щастлив със теб, не мога. ...

Заспивам... не, крещя!!!
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен, ...

Има моменти, когато човек иска да бъде сам, отговорен и независим. Едно е да имаш това чувство, заложено в теб, друго е да робуваш на материалния свят, който те обрича да държиш здраво стиснати зъбите си, заради тов,а че ти не можеш да си позволиш елементарни работи, за да се почувстваш поне мъничко ...

Обичах те.
Обичам те.
Ще те обичам.
За теб живях.
Заради теб сега живея. ...

Пак ме гледаш с нескрита омраза.
Пак през стиснати зъби крещиш.
Пак открехваш вратата на ада
и посипваш ме с огън и дим.
Аз пък с вятъра тичам ли, тичам, ...

Сърцето свое аз ти дадох.
С любов красива ме дари.
Във тебе то тупти от радост
и сбъдват се безброй мечти.
Завинаги душата моя ...

Изгубих се в себе си -
да търся теб…
Превърнах се във призрак от любов,
за щастието ти молех Бога,
а своето прокудих в Ада. ...

Сивотата на деня ме обвива...
Усещам бавните й стъпки,
чувам шепота на посинелите й устни,
толкова близо е!
Чувствам пръстите изкустни. ...

Изчезна плътското привличане,
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.
Заблуда в себе си таяла съм, ...

Самотно ми е някакси без тебе,
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш - ...