***
Ще докосна облаците
и ще ги помоля да спрат
болката в сърцето ми!
Ще потърся дъжда ...

Аз съм будна,
преди да изгрее зората…
Будна в съня си,
бродя в тъмнината…
Когато слънцето видя, ...

по "Изкуствен интелект"
на Стивън Спилбърг
Той намери я...
Йовковата лястовица бяла
на дъното на синьото море, ...

Здравей!
Сега се връщаш?
Заповядай. Влез.
Може да не ме прегръщаш.
Аз очаквах те. Всеки ден, включително и днес. ...

Огледа се веднъж Снежанка
(онази приказната, знаете коя)
във леденото огледало, дето никога не лъже,
носа си бутна, леко се озъби
и ревна като недоклано прAсe: ...

Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...

Чакам те!
Превърнах дните си в очакване!
Ти идваш понякога,
когато нощта покрие всичко
и когато тайната влезе с тихи стъпки в стаята. ...

Сто пъти ще забия кинжала,
сто пъти и отново, няма да жаля.
Сто пъти ще умра след това,
знам - заради две слова,
предаде той сърцето ми, ...

В една от нощите безкрайно дълги,
отново виждам твоето лице.
Опитвам се със нежен шепот,
макар в мечтите, да докосна твоето сърце.
Но надали ти знаеш, че ме има, ...

БЛЯН
Очите ти -
две красиви звезди.
Лицето ти -
слънце заслепително. ...

Спомняш ли си колко те обичах,
помниш ли нашите писма.
Помниш ли словата, които към теб изричах,
погледите, срещите - къде сега е Любовта?!
Изгуби ли се или в навик се превърна, ...

Пееше ли тя, пееше,
там, по лисабонските брегове,
шумът на вълните,
звукът на португалската китара...
... и нейният глас. Фадо. ...

Във черната жарава се зарових,
за да достигна черната тъга,
светът е черен, даже безпризорен,
светът е свекър, на нощта баща.
Димът, примесен с мента и мастика, ...

Нежно и безумно те обичам, страдам
и се смея във едно, нощите все тебе
чакам, за да стоплиш леденото ми,
без теб, легло.
Искам бавно в сърцето ми да влизаш, ...

РАЗмисли!
Изчистване...
Ако Животът отвсякъде те притиска
и ако нагоре с краката се обърне,
ако думи да изричаш нямаш сила ...

Кръв ще изпръска перата на огъня
и пламък отново ще погълне сълзите.
Болка нова, черна ще окове сърцето,
пепел - смъртна люлка, топла е.
Ярост облива кръвта ...

Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...

(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...

Кажете ми хора,
как да се боря
с тъгата в душата?
Не го видях реално,
не ме познаваше, ...

***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...

Имах сърце... но преди,
когато вярвах на думите,
а вървях дотук - без следи,
ръка за ръка със принудите.
Исках да бъда добра... ...

И радост, и болка споделяла съм с теб,
помагали сме си с каквото можем,
доверие цареше между нас,
но кратко бе всичко.
Разкрих те, когато маската свали ...

Много хора ще ме съдят за това,
но когато те погледнах, нещо стана с мен.
Сърцето мое в ритъм нов заби!
Не знам дали това е, за което си мечтаеш тайно.
Знам, че имам нужда от теб и твоята любов. ...

***
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена... ...

За теб...
Ранена беше моята душа,
до себе си да те допусна бе ме страх,
но сърцето ми скърбящо ти разбра,
във теб приятел истински видях. ...

Крайни думи обречени,
неясни мисли заплетени,
неуверени чувства смалени,
май някой мина покрай мене.
Бели бури прeчистващи, ...

Остани при мен докато те обичам още,
докато съм готова да бъда само твоя,
Остани до мен и ме обичай,
докато те желая още!
Прегърни ме, докато съм тук, ...

Приемаш ли да те обичам вечно?
Да те обичам истински?
Във всяко утринно пробуждане...
Във всяка нощна звездна тишина...
Да те омайвам с нежност? ...

Мислили ли сте какво е в душата на поета?
Как посети семена не могат да поникнат?
Късаш бурена година, втора, трета,
а след него и къртицата и бръмбара искат да надникнат.
Чувствали ли сте със сърцето на музиканта? ...

„Credo quia absurdum!" - Вярвам, защото противоречи на разума!
С тази формула през Средновековието са обяснявали принадлежността си към християнството. В същото време тя е отговор за атеистите, които търсят разумен довод за съществуването на Бог!
„Ако християнството се обръщаше към разума - а не към ...

На прага сме на новата година,
на старата в последния и час,
и чакаме с трепет несравнима
да чуем пак камбанения глас.
Говорим си за таз година, ...

Ставри взе заплата
и за коледния ден
кара борче със колата
по асфалта заскрежен.
Знае Ставри в махалата ...

Пред теб сега глава покорна
с усмивка аз полагам, морна...
От детството ми спомени бодат,
ограбват ми душата и крадат.
(и търся в себе си вината...) ...

Няма те!
Знам го!
Видях те как гледаш в други посоки.
Обидена, тъжна оглеждам вината,
но нямам следата, довела ме тук, при тъгата. ...

КОПНЕЖ
--------------------
Когато всичко става тихо и потъва в тъмнина,
а ти не спиш и мислиш къде ли съм сега,
излез навън и виж звездите, пусни на воля мисълта ...

ДИШАЙ МЕ С ТВОИТЕ ГЪРДИ
Аз търся твоите очи в нощта
и често питам се къде си?
Но ме обгръща само тъмнина
и глас, приятен като песен. ...

Бях облечена в синьо. Ако бях отишла в къщата на Г-жа Познавам-те, тя щеше да ми каже: “Май ти се пътува” и както винаги, щеше да е познала (отчасти). А аз щях да и отговоря: “Не ми се пътува, но ще пътувам, по скоро, искам да избягам…”, а тя щеше да ме погледне с големите си очи, да прокара тънките ...

Зимен ден е - вятър вее,
бял снежец по пътя сее.
Зайо малко е настинал,
но нали не е загинал?
Има той грижовна майка, ...

хайку
стройна брезичка
сред хорското безмълвие…
нежна тишина…

Душата пак ме заболя,
май дочух плача й в здрача.
Или хрипове на смърт обречена...
Не знам, но съм сигурна, че беше тя.
Станах в тъмното на пръсти, ...