Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

ПРИЯТЕЛИ
Здравей, Врабчо! Как си ти?
Тъжен си. Защо, кажи?!
Затова ли, че в полята
сняг затрупа семенцата?! ...

Оргазъм
Запалих огън със очите си,
нахвърлях чувствата си в него,
затрупах всичко със косите си,
раздухах страшната му жега. ...

Трудно е сам да се оцениш. Самооценката също е начин да се огледаш в очите на другите, да видиш там собствения си образ, да го осмислиш и най-вече да го приемеш. Не е лесно да се опишеш с няколко думи. Подборът изисква доста добра концентрация, за да намериш онези няколко думички, с които можеш да с ...

* * *
Не ме закачай, остави да те обичам,
не казвай нищо! Замълчи!...
Желая те, със поглед те събличам
и оглеждам се във твоите очи. ...

Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...

Красиво е лицето ти,
как искам пак да го погаля
и топло е сърцето ти,
как искам само да го притежавам...
Ала знам, че тя във теб живее, ...

Стихотворението е провокирано от филма "Горчива Луна" на режисьора Роман Полански. Всякаква връзка със сюжета на филма, е умишлена.
"В любовта и война всичко позволено е"-
казали са хората от древни времена,
а замисляли ли сте се какво би се случило,
щом любовта превърне се самата във война? ...

Залюби ме сянка.
И сякаш е дявол,
обсебва ме алчно,
на друг не ме дава.
Нощ след нощ ...

Ах, Любов, Любов, как идваш без покана ти
и за миг преобръщаш две съдби.
Внасяш страх и ужас в четири очи
и сладко чувство в пламнали души.
Ах, Любов, няма прегради за тебе на света, ...

Не бъди безразличен.
Бъди различен.
Критичен.
Истеричен.
Диаболичен.

Протегнах аз към огъня ръка,
а знаех - ще боли, ще пари,
на импулс, на инат, ей така -
на живота срещу грубите шамари...
За да докажа, я протегнах аз, ...

Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...

Само миг...
Пианото проплака ли в нощта,
докосна ли сърцето наранено,
вятър струните далеч подема
душа ми, накъде ли днес поема...!?! ...

не даваш да говоря как
талантливо те боготворят
завистниците ми настояваш
постоянно да съм по-умерен
в речите и в мерената но ...

Откакто се помня, ти все ми повтаряш:
"Спестявай, че няма... а скъпо е днес!"
И винаги дума за средства отваряш,
и винаги цялата болка е в нас!
И все недостатъчно малко съм взела, ...

Обичам твоите очи красиви,
обичам твойта ласка нежна.
Oбичам те, ангел мой,
носещ се край небесна красота,
само теб обичам! ...

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...

С утрото дойде
сянката на Слънцето.
Денят се сгуши.

Накрая на улицата,
скрит във мъглата,
мръсен сред белотата,
виждам същия - истинския...
Кървящ след лъжите, ...

Като малка обичах да правя
балончета от вода и сапун.
И нависоко се всяко отправя
към Венера, Марс или Нептун.
Като малка обичах да слушам ...

В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...