Дори когато е късно и си сам,
не заспивай.
Мисли за победата над болка и срам,
върви напред, не унивай.
Заспивай с усмивка, а не със сълзи. ...

Времето ще заличи всеки спомен с теб,
забравил да обича, хладен като лед,
запомнил изневери, подлост и лъжи,
живот живян за мъка, болка и сълзи.
Страданията нося, като облак са над мен, ...

Усещам глас и тътен на прокоба,
в пороите на мъките ми крачи,
и съска във ухото ми със злоба...
„Мъжете никога не плачат!..."
Някой ме неучи да не плача - ...

Светът оказа се тесен за мойте мечти.
Този свят – с аромат на рози и
дъхави зелени треви,
със бързоструйни пенливи потоци…
Преминах отвъд – в другия свят – за двама. ...

Навън излизам, вечер на паважа
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо, ...

В чудни и неземни
рилски езера
тихо се оглеждат
модри небеса.
Слънчеви искрици ...

Какво мисля за любовта ли? Не питай!
Не съм преживял толкова силно чувство.
Ако не вярваш, излез и за мен поразпитай,
още не я възприемам като изкуство.
Всичко останало празни приказки ще бъдат, ...

Прикрити емоции в мрака,
недокосната бягам от здрача,
недочакана от теб си отивам,
нечута гласа си закривам.
Необречена, ти ме наказа, ...

Ти виждал ли си ангел пренебрегнат
да търси своето небе,
крилете си с въже пристегнал
да плува в бурното море?!
Какво ще сториш ти тогава, ...

Аз тиха съм, бяла и зимна...
Сърцето ми - топка от сняг,
очите ми - звездни снежинки
под бялото чело горят.
Все търся сред бурите снежни ...

Ангел слезе на земята.
Тогава изчезна тъмнината.
Една звезда изгря за мен.
Бях влюбен от този ден.
Открих, че красива е зората. ...

Боя се, че от постояното бленуване
съм те превъзнесла...
Страхувам се, че от недовиждане
ще взема да прогледна...
Боя се, че от тази самота ...

> Не се познах...
>
> Дочувам глас в далечината да крещи
> и виждам две протегнати ръце,
> прегърнах някой и почувствах върху рамото сълзи, ...

Прогледнах ли?
Кажи, защо мълчим?
Тази някогашна болка ли споделяме?
Или отваряме врати за всеопрощаване.
Редувахме дъга от чувства на зазоряване. ...

Преспа от спомен.
Навява бяла тъга.
Потъва мечта.

Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,
но мога да вървя по хоризонта ...

Помниш ли нашето място,
където всяка вечер след училище оставахме?
То е същото онова място,
където "край" си казахме.
Помниш ли едната чешма, ...

Господи!
Ако любовта е грях,
и всеки грях си има изкупление,
моля те, прати ми го сега,
за да намеря своето спасение! ...

Искам да пиша
с чистотата на младо момиче.
Искам звездите
в очите ти на мен да приличат.
Искам да свети ...

Ако можех детството да върна
и да видя в него, щом надзърна,
малкото момиче с двете плитки,
скътало в сърцето си усмивки.
Ако можех в младостта да ида, ...

Две души в тялото ми има,
едната на ангел,
другата на демон.
Две души в мен воюват,
едната твоя, ...

Кучката във теб
на Боряна Йосифова
Кажи кога за последно си оставала сама
и си търсила своята вина?
Кажи защо не ти се нрави ...

Продавам любовта си на сергия.
А никой май не ще да я купува.
И сърцето ми започва пак да бие,
щом някоя се спре и пита: "Колко струва?"
А сетне почва да я гледа, ...

... И съществуват
в тежка,
извечна,
метастазна,
всепроникваща, ...

Една сълза отроних,
две ти посветих,
от мислите си те изгоних,
с лика на забравата - изтрих!
Като чума се зарекох ...

Сърдити сме за нищо,
пак се цупим и мълчим,
до къде ще стигне всичко,
ако само тъжно тъй стоим.
Ела и ме прегърни, ...

Човек най-мъчно приема две неща - своята посредственост или своя гений. Да отблъснеш второто е разбираемо и човешко. Да не приемеш първото е най-излишното страдание, което дяволът може да ни вмени.

Тогава не исках да плача и сега не искам... Но не мога! И знаеш ли защо? Не, не е заради теб. Боли ме да го кажа, но ти не заслужаваш. Тогава ще ме попиташ защо все още те обичам, защо плача. Ще ти кажа... Плача заради себе си. Егоистично ще кажеш. Но не, това не е егоизъм. Ти никога няма да разбере ...

Не зная грях ли е това
или пък орисия,
урок ли е
или си сбъдната мечта?
Душата ми във твойта се пречиства ...

Отровена, тъжна, прашна, прогнила
се връща отново в началото.
Оставена в тъмното без дом, без закрила,
вижда нечий чужд лик в огледалото.
Тя беше мила, нежна, добра, доверчива - ...

Неразтворен остана красивият
парашут на моите мечти.
Останах ранен, но жив
и в стиха нов живот цъфти.
И като кактус на 100 години ...

СМИСЪЛ
Хаос от мисли
и провалени стремежи,
насила забравени чувства,
в душата - гърмежи... ...