Сънувах сън...
Завърна ме във минало наше...
На всеки ъгъл светеше Любов...
И всичко бе изпълнено със Страст...
Отгоре ни се сипеше порой от Нежност.... ...

Знам, идваш вече само в съня ми...
Знам, идваш вече само в съня ми...
викам те мислено и навсякъде те чувствам...
и вечно жива ще си в паметта ми...
в този откраднат миг единствен те прегръщам.. ...

Времето не спи -
оплита ме в мрежите си безметежни.
Времето си ти -
и викаш ме, ала пътищата са така безбрежни.
Времето мълчи - ...

Всичко с тебе сякаш е на филм...
всичко с тебе е сценарий още ненаписан.
Толкова е драматично и различно,
толкова във роли се увличаме...
вечер страстно се събличаме, ...

Очите ти - живи въглени, мятащи мълнии,
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът, ...

Аз трябва да бъда самата себе си!
Не мога повече да пречупвам себе си заради вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи.
Ако не можете, аз все пак ще се опитам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбоко ...

Сън прекрасен,
нежна приказка,
а на сутринта...?
Реалния живот.

Флуиди летят във вихър среднощен,
под жълти фенери се ваят тела,
по-дръзки, по-жадни за още и още,
улавят момента на свойта игра.
Парфюми изострят докрай сетивата, ...

Ти преобърна света ми!
Даде ми крила, но после ги пречупи!
Даде ми любов, но после взе и мойта с теб!
Преобърна светогледа ми и
мечтите ми предаде! ...

Аз не искам небе от олово,
предпочитам една безтегловна земя,
където да мога да летя отново,
като топъл въздух над теб да се понеса.
Аз не искам хладна Луна от лед и скали, ...

Задушенo
Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна. ...

Със последния отлив в нощта
ще ме вземе морето във себе си.
Там, в дълбоките, тайни недра,
да ме има за после в съня си.
Ще ме свие в черупка от мида. ...

Мечта
Вечер, когато си легна
и с трепет очаквам съня,
се сещам за тебе, любима,
и за твоята нежна душа. ...

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

Валяха ветровете от лъчи,
валя със тях и песента ми.
Валеше изгревът ми от лъчи,
но не, не преваля наивността ми.
Тя все така бе сгушена до мен, ...

>>> Пияна ли, пияна!
>>> Пак пияна съм сега!
>>> Кажи това ли ми остана?!
>>> Къде за Бога е онази кучка, любовта!
>>> ...

Сбогом, Мария,
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят. ...

Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...

> По принцип вроденият мой оптимизъм
>
> в момента играе ми лоша шега -
>
> рисува във розово, без реализъм, ...

Искам те.
Душата ми е стон,
разкъсал тъмнината.
Мечтая те.
Сетивата ми са в тон ...

Плача и умирам. А пак ме убеждават,
че имам твърда сила бедите да сразявам.
Отпращам ги, но ето - те пак ме побеждават.
Сгрешиха, че съм силна. Грешите! Съжалявам...

Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...

Крие се усмивка навярно в мъглата,
в този облак непрогледно сив,
има чудни песни там, в тишината,
има много причини да бъдеш щастлив!
Мирише на радост дори в тъмнината, ...

Любовта и Омразата
Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани дълбоко. Замина си, без дори да с ...

Лятна любов, уж на шега нашите длани събра.
Малката фея на любовта със сърцата ни се заигра.
Всеки ден се давих в очите сини,
всеки ден отмерваше страстта.
Обичах и бях обичана, ...

Тракат токчетата по паважа.
Върви жена. Богиня Доброта.
Очите й блестят засмени.
Походката й - грация и красота.
Лети. Усмивката й грее. ...

Когато съм жадна, аз плача.
Сълзите са доста горчиви,
грехът е моята постеля -
несподелена, но понякога топла.
И не защото ти си бил в нея, ...

Сърцето си отворих,
душата си разкрих.
Подадох ти ръка,
когато имаше най-голяма нужда
от малко топлина. ...

Нима е странно да обичаш?!
Нима е страшно да се бориш?!
Нима е жалко да те боли?!
Нима е смешно да прощаваш?!
Нима е глупаво да бъдеш добър?! ...

Защо се случи, аз не знам,
да те срещна в този град голям,
но щом те зърнах, аз разбрах,
че ти си моят огнен знак.
Огънят ни бе белязал ...

Като утринен изгрев
живота ми осмисли.
Съдбата с теб ме запозна
и аз не знам защо така.
Знам само, че с теб ...

„Добродетелните хора са еднообразни, а порочните – разнообразни” - Аристотел
Няма съвършен човек. Всеки е единствен и уникален, всеки е носител на собствената си индивидуалност, дарен е с шанса да се развива, да се учи, да се поправя, сам да избира в коя посока да поеме. Доброто и злото сочат своите ...

Ангел, паднал от небето,
търсещ пак... отново своя Рай,
търсещ си душата и сърцето,
за да сложи на живота край.
Ангел, много болки срещнал, ...

Едно тяло бавно пада,
сърце промушено, обляно в кръв,
едно убийство преди миг стана,
един живот на път към рая,
без капчица вина - от чиста завист! ...

Живея в паралелен свят
Живея в паралелен, двойствен свят...
Дали, защото приказки съм чела?!
Морфей ме приласкава в необят –
превръщам се във воин – силна, смела. ...

Стъпки
Самотна фигура след гора от спомени,
звук на стъпки в тишината ехти,
пробуждащи мигове от време отминало.
Малки стъпки на невинно дете, ...

Искам
Искам да се извиня,
но не знам къде сбърках.
Искам да върна обичта ти,
но не знам как я изгубих. ...