Тази рокля ми стоеше прекалено добре,
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха, ...

Дарът на обидите
по Пауло Куелю
Живял самурай, могъщ и прославен,
на възраст преклонна, с ученици безчет.
Бил мъдър!... Към хората тъй всеотдаен. ...

Смачкана като фас в пепелника,
лежи душата ми пребита.
Смаза я ти със жест едничък,
дори не се обърна - тръгна си самичък.
Не се обръщаш, не съм ти любима. ...

Поредната любов,
като искра внезапно пламнала,
все някой ден ще заблести.
Внезапно озарена,
ще се изгубя в следите й, ...

***
Ти знаеш ли колко те имам?
Ти знаеш ли колко си мой?
В албума ми без да те снимам...
си вече безкрилен герой! ...

Това стихотворение посвещавам на моята баба, която не е сред нас... Може би тя ще го прочете... Обичам те с цялото си сърце! Никога няма да те забравя!
Няма те сега... Отне те от мен смъртта!
Няма те сега... Отгледа в мен човека!
Няма те сега... Да видиш мойте болки и мечти!
Ах, ако знаех поне чувст ...

Изглежда странно,
но чаках те непрестанно.
Дойде в моя свят
и погледнах го с друг цвят.
Трудно беше ти с мен, ...

Тази вечер лягам и заспивам...
Почвам да сънувам...
Катo река в безкраен океан се вливам
и на никoй не робувам.
Мога да летя сега ...

В една стая със самотата
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...

Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза. ...

" Еще не вечер..." Вл. Висоцки
Къде още крачиш, човече?!
Тревата отдавна е суха.
Следите ти вятър издуха
и ето че вече е вечер! ...

Дори и най-красивите думи са толкова скучни без теб...
Дори и най-красивите устни са толкова безвкусни без теб...
Дори и най-нежното докосване е толкова подло и мръснишко без теб…
Дори и най-топлата сълза е напразно пролята без тебе до мен...
Свой собствен свят мечти, построен от лъжи и света ми към ...

Търсеща ново начало, нова утеха - аз те срещнах случайно. Обикнах те безкрайно! Страхувах се - Не... не бих понесла още една лъжа. Не... стига повече тъга - не бих издържала повече така.
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...

Защо ли плодовете забранени
толкоз сладки са,
когато искам
да се уединя?!
И чувствата неизживяни - ...

Не се срамувам, че съм Българка
и че в България живея аз.
В ден прекрасен съм родена -
тук, в моята родина.
Не се срамувам от "своя род и език", ...

Отваря книгата с лъжите...
Отново закрива очите си...
И отрича това, което прави...
Превръща се в това,
което твърдеше, че не понася... ...

Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...

"Тъй огъня в миг потушило -
чер гроб е сърцето, тъма...
И ето - след пламъка силен -
по малко умирам в дима..."
Загуба! След загубата - мрак... ...

П И С М О Д О Д Я Д О К О Л Е Д А
Весел празник приближава,
с песни, танци и забава.
Дядо Коледа в снега,
идва с чудната шейна. ...

Nightwish - Astral Romance
A nocturnal concerto
candlelight whispers me where to go
Hymn of gathering stars as my guide
whilst I wander on this path of the night ...

Едно момиче и едно момче,
той за нея всичко рискува,
искаше да живее за това чувство красиво,
но не знаеше колко е лъжливо.
При такава обич голяма ...

The Last Time
Once was a time you and i
Made a promise till the day we die
I trusted each and every word
Never thinkin that I'd get burned ...

Прости ми
Гледам те, когато покрай мен минаваш.
Гадно ми е, че ме подминаваш.
Като едно момче, което не познаваш.
Аз виновен съм за всичко, ...

Обесник
Примка от здраво въже.
Устните шепнат молитва.
Чувам. Смъртта го зове.
После си столчето ритва.

От клони мрачно падали листа
и чул се вик, настъпил пак покой.
А химн запели влюбени сърца,
под клони врекли се, тя и той!
И тези клони, смътно пребледнели, ...

Едновременно с тебе мълчим.
Едновременно пращаме знаци.
Едновременно гледаме филм.
Едновременно - не заедно значи...
И мечтаем за онзи момент, ...

Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас - ...

>>
>>
>> "Осъден съм да те обичам"
>>
>> ...

Като бриз неуловима,
знойна като летен ден,
непокорна и ранима -
ще се влюбиш ли във мен?...
Като прилив тих и нежен, ...

Написах това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръс ...

Диктуващ правилата на играта,
Играещ не само с краката, а и с душата,
Мислещ на терена с главата,
Интуицията му диктува правилата,
Талантът му прочут е на Земята, ...

Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена ...

Ангел в бяло,
от сън дълбок остатък,
молба за помощ,
загубена по своя път.
Една любов, задавена в забрава ...

Ако знам, че ще те върна, мога
от света подземен да те взема,
със сълзи и молби горещи мога
живот за теб от Господ да измоля...
Угасна вече твоята усмивка топла... ...

Когато времената са трудни - тарикатите празнуват.
След разпятието всички са ясни - само добрите негодуват.
Когато времената са трудни - изменят ни дори приятелите.
Срещу съдника всички бунтуват - най-тихи са обаче предателите.
Когато времената са трудни - да си смирен се оказва невъзможно. ...

Само гневът ми остана?! Празна стая черно-бяла.
Тази пъстра дума "липсваш" избяга с мойте мечти.
И накрая тук сама стоя, дори и слънце не видяла
сред черно-белите стени.
Плачът ми, предизвикан от уплаха, страхуващ се ...

ВЕСЕЛО МИ Е!
НЕ СТЪПВАМ ПО ЗЕМЯТА.
С ПТИЦИТЕ ЛЕТЯ...