Ако можех, щях да бъда тишина,
да нареждам въздуха в картини,
кротко легнал във леглото на съня,
да те завивам с топлите години.
Ако можех, щях да бъда любовта, ...

Името ти - замръзнала потайност
върху острието
на моя бляскав меч.
По щита ми - отблясъци
и лепкава струя вина ...

Широки крачки - дълъг път,
нежност за последен път.
Сълзи, огнена магия,
бягам, за да ги изтрия.
Полъх нежен - мирис на пръст, ...

Какво от този свят ще отнеса?
Какво ще взема, като си отивам?
Дали ще е на птиците гласа
или парче небе, разхвърляни звездите?
Дали ще спомням си неща, ...

Отново вечерта
под тъмния воал
тъй тъжно се промъква,
тъй хладна и самотна...
Тълпите са мираж, ...

Ето я... вече на земята... стои, плаче и прегръща самотата. Безмълвна в тъмнината, изтрива сълза... въздъхва, сякаш, но не може. Притиска я нещо неизречено, непоказано, неизживяно... Иска, а не може. И не трябва. Желание, така студено, така жадувано, така невъзможно.
Поредно зрънце се отчупва от сър ...

Ти си тръгна, всичко е свършено,
тази нощ ни е последна.
Друга в мене си търсил,
няма аз да те погледна.
Лъжи за любов на мене шептеше, ...

НИМА ХАРЕСВАТЕ ТОВА, ДЕТО ГО ПИША,
ДЪХЪТ МИ СПРЯЛ Е И НЕ ДИШАМ.
СПОДАВЕНИ СЪЛЗИ, ДИВА РАДОСТ,
ЗА СТИХОВЕТЕ МИ ОТ МОЙТА МЛАДОСТ.
БЛАГОДАРЯ ЗА ДУМИТЕ, НАПИСАНИ ОТ ВАС, ...

Знаех, че така ще стане,
знаех, че ще те нараня...
Не исках, затова отказах,
но ти не спря...
Сега се чудя как нещата да оправя, ...

Прости ми, мили, ти сега,
че нараних твоята душа.
Прости ми в този час,
че без да искам излъгах те аз.
Снощи под красивото небе ...

Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих ...

Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо дру ...

Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента. ...

Когато истина и измислица се смесят в една реалност, не ми остава нищо друго, освен да затворя очи и да започна да ги разделям имагинерно. Разделям моменти, изгубени във времето, моменти, необходими ми да забравя и моменти, каращи ме да се усмихвам. Усмихвам се на всичко и всички. Смея се на себе си ...

Потъвам
в меката прозрачност на водата,
а мислите за делничните грижи
далече на брега оставих.
Потъвам цялата - ...

Ориенталска фреска
Аз съм теменугата в нозете ти,
същата,
която усети по дъха на роса,
но не видя ...

Аз виждам в очите ти пламък греховен,
пламъкът нежен на любовта,
но защо ли тъжният спомен
боли още в мойта душа?
Две устни възторжено се сливат, ...

Пада звезда самотна, блестяща
над океана на мойте мечти.
Защо ли съдбата е толкоз рушаща,
защо ли с мен не можеш да си?
Не, не си отивай със здрача, ...

Понякога, много понякога,
изригват над нас звездопади,
изпълват сърцата ни с блясък
и чупим с ръцете желязо.
И тичаме, древни, по равното, ...

Заслушан в спомените, гониш листопада
на своите години отшумели.
Душата твоя става все по-млада,
за сметка на косите побелели.
Доброто търсиш още у човека, ...

Когато самотата обхване сърцето ти,
а аз съм от тебе далече,
знай, че в съня ми те галят ръцете ми
и на теб докрай съм обречена.
Избери си от нашите най-светли спомени ...

Мисля глупости денем.
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.
Но перото е сухо ...

Тъй както си седях, пристигна музата.
До мен застана. В упор ме погледна.
Докосна ме. Целуна ме по бузата
и на дивана тихичко поседна.
"Здравей!"- ми каза - "Докъде, приятелко, ...

За утре си поръчвам самота,
ще бъда тиха, мраморна и бяла,
ще ме докосваш само със тъга,
ще ме превръщаш в сълзи цяла.
За днес оставам твоя пак, ...

Тази нощ ми заръча да те сънувам,
да съм твоя насън, щом наяве не мога,
да те милвам нежно с криле пеперудени,
преди да ги близне на изгрева огъня!
Тази нощ ми заръча да те обичам, ...

Скръб ударът на сърцето ми приглушава,
копнеж за горчиви сълзи отвътре се появява.
Как желая някой от пропастта да ме спаси,
да ме изтръгне от пръстта, да ме улови.
Ето го, усещам думите му близо до мен, ...

Дъждът потропва
с влажните си пръсти
и в локвите оставя
отпечатъци,
земята прежадняла ...

Елемаг – войнът на хан Тервел
Граничната кула, дълбокият ров
зад теб е аула – за мъст си готов.
Зад тебе в редици – планински чада,
все предани, смели мизийски сърца. ...

Усмихнах се и... думите потекоха.
Помоли ме, аз стих да сътворя.
"Бих искала..." озаглави го. Някога
такава мисъл мина ми за стих. Сега,
полегнала във маминия дом, ...

Мислите ми са заети от нея. Жената, която срещнах онзи ден случайно в КАТ. Бях отишъл да сменям един документ. Чакам на касата да платя, а пред мен две жени, по-млади от мен и симпатични. Хвърлям им аз едни погледи, които говорят за нескрит интерес. Едната - нула емоция, обаче другата се обръща и що ...

Поисках малко от
живота само,
поисках само няколко неща:
поисках силно, нежно мъжко рамо,
поисках теб, любов, деца… ...

С перфектна осанка,
а след него грамадна сянка!
С усмивка на уста,
а сякаш гримаса застинала!
С отворени очи, ...

От векове разтърсващи камбани,
през душите български, изтерзани!
С насила вселявани грехове,
кой ще плаща, пак България ли!
О, не! ...

Пак ще дойдем. Всепоглъщащо море!
И следи по пясъка ще търсим!
Тях любовта ги е оставила!
Пак ще плуваме. Хоризонтът ни зове!
И ни следва. Свойте стъпки да откриваме! ...

Спасявайки ме след поредната раздяла,
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му, че вече няма нужда ...