Момиче с две лица. Това съм аз.
Ту съм смела и добра.
Ту в душата ми бушуват
мъка и тъга.
Смея се на всеки спомен сив. ...

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.
Обичах те и безнадеждно ...

До тебе вървях, до днес заслепена,
във бурята нежна, от твоята страст,
и салто мортале сляпо направих,
в морето бездънно на чувствата ти аз.
Богиня Диана със лък във ръката, ...

ТРЕВА ПО ПЪТЯ
/една история с вече щастлив край/
Като клоун, избягал от цирка.
Като път, под тревата полегнал.
Аз все чакам последната спирка ...

Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата. ...

Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят. ...

Колко е тъжно да нямаш живот,
а всички да казват, че жив си!
Колко е страшно да нямаш криле,
когато родил си се птица.
Жестоко е някой да те създаде, ...

Може да съм цвете,
но не съм кокиче.
Аз съм роза със бодли
за всеки, който иска да ме нарани.
Около мен са тръни, ...

Аз съм това, което съм -
понякога зла и нещастна,
понякога мила и добра.
Любовница и съпруга
за бъдеща душа. ...

Може и да съм смешна,
но и да бъда толкова нежна.
Може всеки ден да те псувам,
но и всяка нощ за тебе да бълнувам.
Може да съм зла и демонична, ...

В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали ...

Бавно осъзнаваше се моята душа.
Проглеждаха очите и съзнанието ми обременено.
Това, което писал си ми, е било лъжа,
на друга всичкото било е посветено.
За нея тайно страдал си, нали? ...

Любов?
Уж съм изпитвала,
но не съм сигурна.
Щастие?
Смяла съм се, ...

Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...

Моливът,
с който пиша,
се скъсява след всяко стихотворение,
чупен от яростни чувства,
острен с новородена надежда. ...

Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно ...

Събуй нахаканите думи
и влез на пръсти в мисълта ми.
Разкъсай довода разумен
и остани по чувства само.
Свали студената си кожа ...

Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!
Ела, със неперфектната любов, ...

Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми, ...

Човечеството, тръгнало на поход...
От памти век върви напред...
Открива своя огън...
Писмо и четмо идват му на помощ...
И все се взира... ...

Вечно млада
Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост. ...

Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам, ...

Ако можех със стих да те върна обратно,
бих написала толкова много,
ала ти замина си безвъзвратно
и дори не помаха за сбогом...
Ако можех със сълзи да те върна при мене, ...

Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва. ...

Колко ще струва от теб да си купя
малко любов, ти как я измерваш?
В грам или в метър, ти как я продаваш?
С пари ли ти плащат, или с какво?
Липсва ми обич, а ти имаш много, ...

От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".
Със себе си тя ще повлича ...

За всяко душевно състояние,
намерила си точното послание,
за раждането и смъртта,
за любовта и мъдростта!
С красиви думи вплетени в едно ...

Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.
Незавършеният полет, ...

Има дни, когато имаш чувството, че за каквото и да се хванеш, се разпада в ръцете ти. Може би единствената аналогия, която ми идва на ум сега, е нелепата смърт на дядо ми. 10 години копа в търсене на кладенец в онзи пущинак, където бягаше от хората. Изкопа го, имаше вода. И един ден се олюлял, падна ...

Със сълзи на очи отново стоя и не знам къде си ти и защо плаче моята душа.
Искам да съм силна, но не мога. Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа. Няма да ме видиш д ...

Светът ми се руши
пред моите очи.
А моите ли всъщност са били?
Напред или назад какво ми предстои?
Назад бездушност ...

Хм. И така. Най-накрая се заемам със задачата да опиша възможно най-безсмислените реклами в родния ни ефир до момента. Трябва да ви кажа, че по едно време се бях отчаял, че няма да сътворя нищо, тъй като най-погрешно си бях въобразил, че нашите медии вече не излъчват толкова безмозъчни реклами, какт ...

Искам да те попитам нещо. Не, не се страхувай. Искам само да си честен, до болка откровен. С риск да съсипеш живота си, почерни с истината и моя. Не се натъжавай! Ние имахме всичко и сами го пропиляхме. Събери малко сили и вдигни глава. Покажи ми кристалните си очи, за кой ли път плувнали в сълзи. З ...

Объркана съм аз от чувства непознати
и сладка болка цяла ме гори.
Нахлуват в мене чужди, святи
копнежи, размисли, мечти...
Порой от нежни мисли ме връхлита ...

Сънят не ме споходи снощи.
И плаках цяла нощ,
за туй, че за сетен път остави ме сама.
Уж лято е, а ми е студено.
Наметнах се небрежно с покривало… от тъга. ...

Не искам
да те обичам вече.
Не искам
за тебе аз да страдам.
Не искам ...

Ако беше...
Ако беше казал „остани",
аз щях да тръгна,
неистово сляпа за твоята тъга.
Ала ти остана в мълчаливото „прости" ...

Може би...
(защо дойдох?)
Убиваш ме на глътки в еуфорията
от чувства и желания.
Превземаш го света ми ...