Someone That You're With
I reside in 209, you're in 208
You moved in last Friday night,
and I just couldn't wait
So I tried to call across the hall, ...

Ужасът вече е започнал тук,
празното ми сърце
плаче сякаш от векове,
но не, защото тя избра друг,
а защото не чу ...

Вървя си по улицата... Банално.
Сръбнал съм си малко... Банално.
Всичко си е същото... Отново банално.
Очаквам нещо да се случи... Още по-банално.
Земята се отваря и ме поглъща. Хъм! ...

Имало едно време един златен елен и сърна. Те живеели в една далечна гора. Нямали си деца и им било много мъчно. Веднъж сърната, както се разхождала, докато елена довършвал обяда си видяла в корените на едно дърво семейство заици с три малки. Станало и тъжно, че тя си няма деца и една сълза се търку ...

1995 г.
Убивайки в зародиш всички пориви,
затваряйки очи пред пролетта,
останал насаме със самотата
вглъбен във своя собствен фанатизъм ...

1991 г.
Изпитвал ли си някога от болката наслада
и радвал ли си се, когато някой страда?
Аз радвам се, че причинявам ти страдание,
докосвайки най-нежните ти нервни окончания. ...

Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра, ...

След теб
небето си остана същото -
задушливо сиво, потопено в бяло.
Прегазени навън скимтят
надеждите на януари, ...

Ето, виж.Отивам си. Няма да остана.Няма да те сипя със обиди.Дали това го смятам за измяна?!Какво от туй. Нали ще си отида!
Отивам си. И няма да те прося!Заспивам във студената постеля.Във въздуха ти няма да се нося.Забравям те. Дори да съм се клела!
Да.
Ето, виж.Отивам си!И всичко ти оставям -и спо ...

Отива си денят,
на запад слънцето преваля.
И залезът припламва в огнени отблясъци.
Но мен не ми се тръгва…
Искам да остана, ...

Догонвам стъпките си в танца,
завихрена вълна косите ми плете.
Звездите през стъклото ме любуват.
Луната се усмихва и става светло
в стаята със синьото перде... ...

Ако беше тук сега, ако можеше само да видиш как за тебе плача,
ако можеше да докоснеш моята душа, отдавна щях да те имам.
Проблема е в това, че сме така различни,
а така обични към всичко и към нас, а от нея боли, много ни боли,
защото невъзможно е да сме завинаги както преди. ...

Това е да сме заедно
Днес те мразя, утре те обичам,
днес те чакам, утре ти се вричам,
днес съм тук, а после пак ме няма,
така е, не е измама. ...

Сълзите на човека
Тези редове са една история,
Не моята - тя не си струва да се чете,
Това е историята на света,
На земята и хората, който живяха там. ...

Обсебена от ярко-черни мисли,
забила поглед във земята, аз вървя.
Не виждам и не чувам вече нищо,
не чувствам своята душа.
А аз без нея съм като перо на птица, ...

Колко много енергия бликва във мен,
когато си спомня за моите чувства,
за всички години, прекарани с теб,
за болката, мъката и твоето изкуство
да мамиш. ...

Шамар.
Един-единствен беше.
А можех още доста да зашия
навсякъде по теб, ала не ми се щеше
в квартала да говорят, че те бия. ...

Хоро от портокали обгръща
бананово танго.
Червени и зелени чушки кършат латиноритми.
Морков, с колан от чесън,
тръшва страстно ...

Пътеките избягаха някъде
и откраднаха със себе си посоките,
и ветропоказателя на надеждата.
Останаха напразните дни,
с едничката цел, да видим изгрева. ...