Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...

Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...

И като дъжд от твоето лице се стичат сълзи на забрава
и молиш ме да си вървя, не искаш ти за мен да знаеш.
Макар и трудно и печален, навеждам своята глава,
защото искам ти да си щастлива, дори да зная, че
срещу себе си вървя. ...

Залез...
Аз и Ти...
Сами...
Слънцето отива си
и ни шепти ...

Мирис на смърт
Долавям дъх от млади хризантеми
във селски, разтревожен двор.
Сноват объркани, обезумени
стопаните и плачат в хор.

... Небето е разлята суета по устните ти...
разрошени коси, невидимо ухание... и няколко звезди...
в очи...
... Зората е от чашата разлято питие... огненосилно...
мека топлина на ръце... търсещи... галещи... ...

Плачат зелените капки...
Дъжда ги забрави...
Търсят море от дъга,
жена от роса...
Вечер загръща ме ...

Разперили крилете си, мечтите
кражат край мен,
цветята гаснат
във очите
и раждат нова светлина... ...

Махни от тялото ми очите си. Те са сини като въздуха. Те са ледени води,
а на мен ми е студено.

Направих един превод на сонет номер 127. Интересното е, че той е първият от серията за Тъмната Дама. Изследователите на Шекспир още спорят по въпроса коя е въпросната жена и каква точно е връзката на Шекспир с нея.
С началото на така наречените "Тъмна Дама" сонети има осезателна смяна на тона от ясе ...

Избледнява луната, настъпва зората,
наближава и сетния час.
Облаци слънцето скриват, мечтите се сриват.
Бълнува умът ми на глас.
Провиквам се силно, усмихваш се дивно, ...

луната е единствен ням свидетел
на моето падение
надсмиваш се над жалките ми дни
но знаеш ли
не всяка есен е предвестник ...

пред теб
снегът топи
се
и растат
кокичета ...

Жив съм...
А над мене - хлад
В ръцете ми - останки от илюзии
Притихнали
тъмнеят и мълчат ...

Гаден сън
Сутрин сънят се оттича...
Тежък и лепкав -
какъвто ме мъчи нощес.
Още се свивам под бича - ...

Хитлерист
Деспот, тиранин или хитлерист -
все вече ми е тая.
Е, имаш, да, език цветист.
За повече, не мога да мечтая. ...

Днес
Днес не само горчат
твоите думи...
Те са отровни.
Милите жестове спят. ...

Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...

Petya ‎(13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen ‎(13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen ‎(13:52): ...

Опасно близо си - ще изгориш,
пази душата си, че моята е огън.
Ще можеш ли да устоиш,
ако веднъж опиташ? Аз не мога!
Ще вкусиш ли от нежността ми - ...

Обичам те. В красива приказка
превърна делничния ден.
Дори когато тихо се презираме,
грехът е малко по-простен.
Нощта ми се раздира. Крехка дреха, ...

Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците. ...

Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...

Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...

Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...

Защо, кажи, раняваш нейната душа?
Не бях ли ти достатъчна,
не погубвай и нея сега.
Не виждаш ли как страда
и сълзи по тебе реди, ...

Не искам рани по ръцете си
от опити да задържа
рушащи се стени наоколо,
следи от чужди пръсти,
ровили се из душата ми ...

Изправен на сцената
до най-великия актьор!
Застанал в публиката
до най-горещия му фен!
Коя от двете страни - ...

Тази нощ луната е божествено красива!
Тази нощ луната слива се
небрежно със земята.
Тази нощ луната е щастлива!
Тази нощ луната се усмихва нежно ...

Теб ако те няма, защо да съществувам?
От мен ако си тръгнеш, безкрайно ще тъгувам!
Без теб студени са звездите, без теб е пуста и нощта,
в очите ми напират пак сълзите и как е хладна утринта!
Без тебе нищо няма смисъл, без тебе всичко е лъжа, ...

Когато си отиде любовта...
Умират с нея и надеждите...
Умира всяка тъй жадувана мечта,
умират спомените и копнежите...
Когато си отиде любовта... ...

Мъже ме лъгаха, късаха любовта,
а аз я скрих дълбоко в себе си.
Скрих я, за да я спася.
Нима мога да обичам някой нечестен, груб човек?!?
Нима мога? Не! Щом си имам теб. ...

Корабче малко със бели платна
в моите ръце аз държа.
Корабче малко със бели платна
пускам във бърза вода.
Корабче малко със бели платна, ...