Morning alone
When you come home
I breath a little faster
Every time we're together
It'd never be the same ...

Ако си тръгнеш
ще се смея.
От истерия.
Ден или два.
Ще ме боли, ...

Аз нямам какво да ти дам,
освен две голи, но пълни със обич ръце.
Очите на грешница, душа като храм
и сърце, което обича, едно ми сърце.
Аз нямам какво да ти дам. ...

("Не можеш да преместиш
коритото на реката")
Щастието е в жеста, в погледа нежен,
изповядва се един "грешник" тленен.
Търсил ги той през живота си! ...

Тук всички играем някакви роли!
Скрити зад никове, драскаме в сайта,
споделяме болки, надежди, неволи,
усмивки, комплекси. В море килобайти
се давят душите. Виртуални лица ...

(самотни бегачи на дълги разстояния...)
Видя ли творческия блясък, светкавичен!?
Дръзна ли с безграничното си изкачване!?
По път нормален или на страдание!?
Небето разпна се, нежно затрепери! ...

Поредния безличен ден.
Бюро, компютър, стол, цигара,
неон, вмирисан сутерен,
лавици, прах, класьори стари,
балатум с фигури в каре, ...

Моето щастие има аромат на топъл чай. Цветът му е прозрачно-тъмен...
Моето щастие е уютна къща, с много стаи, с много прозорци, през които високи, стари дървета, каквито има в цяла София, сменят премяната си всеки сезон...
Защо денят ми се сгромолясва, когато нещо в ритъма на отношенията ни се счупи ...

Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всяка нощ, всеки ден в него да се вричаш,
не знаеш, не можеш като мене да обичаш.
Да го гледаш тихо, мълчаливо, ...

Дъжд! Отровен дъжд от срещи и раздели...
Водата приижда. Ти си отиваш.
Душите ни кръвожадно са се вплели
и всеки път сърцето ми разбиваш.
Дъждовни прегръдки, дъждовни мечти, ...

Какво съм аз без теб?
Една отрова смъртоносна
за света, деня, нощта...
Унищажаваща живота,
несъзнателно, без звук, без глас... ...

Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия ...

Може би аз вече те намерих,
моя дълго чакана любов,
щом цяла пак се разтреперих,
усетила любовния ти зов.
Може би наистина това си ти, ...

Съзнанието ми е стая
с безброй врати,
но ключът един е
не за тях, а за душата ми.
Отпаднала, умираща ...

Недей да ми казваш, че любовта е лъжа...
няма да ти повярвам.
Как да повярвам, щом съществуваш ти?
Недей да ми казваш, че живота е самота...
няма да ти повярвам. ...

Седя си сама в тъмната стая. В къщата всички останали спят. Чува се само дъжда отвън... Приятно е след всички тези
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излиза ...

Не можем да върнем времето наЗад,
в жар да превърнем беЗдната от хлад.
Изгубихме всичко в любовта,
в старание да ЗапаЗим своята душа.
Всеки по своя път да върви, ...

ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
Лутам се, лутам се между миналото и настоящето, не знаейки и самата аз кое е минало и кое настояще. Постъпките ми, определени от безвъзвратното минало, до една се губят в нищото. Няма смисъл вече от хилядите жертви, няма смисъл от изречените думи. А какъв е смисълът от моето същес ...

Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...

Мъката рони се по моето лице.
И вижда се във всяка част от моето тяло.
Сълзите попиват във моето сърце.
И го карат да блъска, само, полудяло.
Лудостта се преплита със моето "аз". ...

Очите кървясали, пълни със злоба,
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...

Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...

Енрико Масия - Жената на моя приятел
La femme de mon ami
Je sais pourquoi tu as pleuré
Et tristement m'a regardé
Je peux te prendre dans mes bras ...

НЕ СЛУЧИХ НА МЪЖ
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...