Тръгваш по света огромен,
тръгваш, а за мен оставаш спомен!
Ще се върнеш ли, кажи?!
За да спреш моите сълзи.
Не тръгвай - остани, ...

Заспи и ме сънувай. Аз те чакам
там, където ти се зароди
от моите сенки причудливи
и от сноп блуждаещи искри.
Недей смущава шепота на цвят обрулен, ...

Странно е, непонятно е,
трудно е,
прекалено мъчително,
безднедеждно,
отчайващо и страшно. ...

Невъзможно е да спреш,
ако не го желаеш!
Невъзможно е да обичаш,
ако не знаеш как!
Невъзможно е да бъдеш себе си, ...

Една съдба
В недрата на душата
се крие детски плач,
една душа изплакана -
един буен и объркан свят. ...

Аз
Дори да бях от Бога аз отречен,
дори да бях за пъкъла предопределен - наречен,
дори да бях най-черният от всички зли прокоби
и отделен за най-порочен аз от всички злоби - ...

Вперила поглед в небето, нежното синьо небе ме караше да летя... както ме караше любовта... по същия начин да летя висоооко в облаците... колко прекрасно беше чуството, докато не се случи така, че небето почерня. Големи сиви облаци се надвесиха над мен след грешните ти думи: Изневерих ти!
За миг жив ...

Една мъничка надежда тлееше вътре в мен,
че не след дълго ще дойде ден,
в който ще срещна тоя, който за мене е реден,
нищо, че в любовта трудно е да вярваш,
когато изплашен все от нея бягаш ...

Любов, какво си ти!
Грееш ни с топлите лъчи,
а когато в някои от нас
изгасне пламакът ти в страшен час -
в ледена статуя - ледено сърце, ...

Той можеше да има всяка.
Обичаше да си играе с любовта,
но за него тя бе просто Непозната,
посещаваща го често във съня.
Безчувствен, арогантен и жесток, ...

Преди време, не много отдавна, живеехме в приказен свят - разкошни дворци и величествени приеми. Нашата империя беше най-голямата в целия свят и здраво беше стъпила на краката си, благодарение на нашият господар. Макар и млад, той успя да седне на престола и да поеме на плещите си тежестта на корона ...

> Желая да се променя изцяло,
> за нов живот мечтая да се възродя,
> с душата си вселената аз да прегърна
> и да ú дам Любов и топлина.
> ...

Ще те намеря,
знам че съществуваш -
дори да си извън реалността,
дори да си една химера
или просто някаква мечта. ...

Взимам телефона и набирам номера ти със затворени очи. Все още го помня и едва ли някога ще го забравя. Защото не си запаметен само в един указател, но и в сърцето ми. От първото мога да те изтрия, но не искам. От второто искам да те изтрия, но едва ли ще успея...
Чувам сигнала... Сигналът в слушалк ...

Тръгваш си, а не мога да те спра. Вече нямам и сили. Всичките сълзи, които изплаках, изцедиха и последната капка живот в мен и сега съм само едно безжизнено тяло.
Спомените, които нахлуват в главата ми, ме побъркват. Не знам дали да съм бясна или да продължа да се самосъжалявам и да изплача още една ...

Една сълза на бледото лице -
какво ли може пътя и да спре?
Една ръка за да я изтрие,
или устни, в които да попие?
Какво ли може да я изгори ...

Не искам нищо вече от теб сега
Искам само да ме оставиш сама...
а моята душа ранена е и плаче с глас.
Унижих се с тишината да споделям какво изпитвам аз!
Всичко свърши между нас... ...

Знам, че в твоите очи виновна съм, нали?
Виждаш само лошото ти,
но никога не забелязваш сълзите ми.
Виновна съм, че те обичам?
Виновна съм, не го отричам! ...

Как да ти кажа не знам,
обърнах се към миналото,
осъзнах едно - аз те обичам,
може би онзи ден се влюбих
или онова сладко лято, ...

... вътре, някъде дълбоко в тебе, и винаги оставаш сам...
Странно е с колко неща се разделяме в живота си. На някои просто обръщаме гръб, а други се опитваме да задържим с последни сили, с цената на това, в което вярваме, с цената на достойнството си, на самите себе си. А те изтичат през пръстите ни ...

Преди живях за теб...
Сега все още живея за теб...
Искам само теб, никой друг!
Мечтая единствено за твоите устни...
Аз винаги ще те обичам, мило мое момче! ...

>>> ВРЪЗКА
>>>
>>> Една звездичка от безкрая
>>> за мен единствена била,
>>> а аз сега дори не зная ...

Беше омайно утро и летните слънчеви лъчи нежно галеха завесите на прозорците. Небето бе кристално чисто и необикновено синьо. Слънцето се къпеше в морето, а то блестеше. Лек прохладен ветрец полюшваше клоните на заспалите дървета. Тук-там се виждаха капчици утринна роса. Птичките напускаха нощните с ...

Защо не слушах хората, когато ми казваха: "Не е за теб, остави го, той само ще те нарани..."??
Защо сега плача с кървави сълзи от болка... той още е до мен, но не мога да го приема такъв...
Защо не се замислих по-рано, когато чувствата ми все още пускаха корени?
Защо сега, когато го обичам с цялото ...

Ще се плъзна по нежните устни
на заспиващия вятър...
Ще се храня от лъчите вкусни,
галещи вълни необятни.
А после ще рисувам ...

- Мони, хайде да играем навън!
- Навън, в този студ? Вие добре ли сте?
- А ти мед ядеш ли?
- Понякога.
- Затова ти е студено! ...

Прости ми, ако някой ден ти кажа,
че вече не те обичам.
Любовта, ти знаеш, че не е вечна,
но знай, че с клетва аз се заричам -
ти ще бъдеш едниствения, покорил моето сърце, ...

Истина ли е, че свещта угасва, когато вятърът посегне да я целуне?
Истина ли е, че ледът се стопява, когато Слънцето се усмихне?
Истина ли е, че грешките приспиват Щастието под воала на вулгарна заблуда?
Истина ли е, че пепелта остава вечна за опустошените мечти и уморената надежда?
Истина ли е, че ...

Тази вечер ще пия...
и банално да звучи,
тази вечер безпаметно ще се напия,
мъката в алкохола ще уталя...
И цигара след цигара ще паля, ...

Майнунката Чарли - дете на децата,
една от всички и от всички една,
приближава тя бавно към мен.
Иска с поглед и мила муцунка
да изкаже своята болка на мен! ...

И като пъзел в детските ръце,
друга половинка си има и моето сърце.
Бог създал е на земята
взаимно да се допълват мъжът и жената.
Ти запълни празнотата в моята душа ...

Силистра е знай,
мой бащин край,
там се родих
и мляко вкусих.
Плевен е знай ...

Цветни сезони
Пр. Пролет, лято, есен, зима,
четири сезона има,
топло, жарко е през двата,
застудява по-нататък. ...

Извинявай...
Осъзнавам грешката си в този ден,
Това не заслужаваш,
Ти си толкова добър със мен,
А само болка аз ти причинявам... ...

Kогато остана сама...
Някой хора в днешно време са съвсем сами на този малък свят. Самотата - какво е тя? Как хората я приемат? Изобщо, запитваме ли се защо сме обкръжени от самота? Самотата е наш другар, който често се появява в трудни моменти, които преодоляваме. Когато си сам вкъщи, сам на работа ...

Вече нищо няма значение,
искам те обратно в живота ми,
само затова дишам.
Да чувам гласа ти,
да знам, че си там, ...

Искам да си само моя,
с косите диви да играя,
да съм нежен шум в покоя,
да те любя аз мечтая!
Прости ми, че го казвам, ...

Слънце, не ти ли писна да танцуваш пак?
Игривко, не ти ли писнаха и тез усмивки?
Не ти ли писна да изгряваш с топъл знак,
не ти ли писва да целуваш тез очички?
Слънце, не, недей, почакай още малко. ...