Понякога се чудиш защо си на тази земя, защо и за какво живееш. Всеки си мисли, че ще постигне нещо велико, или поне... нещо. Точно това си мислеше и младо момиче, проснало се на земята в някаква стая.
Това девойче се казваше Нели, беше на 16, но вече нищо не й беше чуждо. Като казвам нищо, имам пре ...

Обичам те, момиче синеоко,
обичам и деня, във който ти се появи.
Обичам те, мъниче дългокосо!
Ела и пак във мене се сгуши.
Дори да поднеса в крака ти света, ...

Знаеш ли какво е, някой да ти липсва
и да се молиш чак до болка, до сълзи?
Знаеш ли какво е, във сърцето да таиш надежда
и на прозореца да чакаш до зори?
А улицата пуста, тиха, ...

Не ми е ясно,
че съм хубава...
Искам да
го изкрещиш
в лицето ми! ...

Спри дъжд.
Стига посява.
Толкова мъка.
Беди.
Разрушаваш къщи ...

Вързана е. Пред стената .
И готова за разстрел.
Не пожела черна качулка.
Остави я. Нека гледа...
Сега сме нейни екзекутори. ...

Колко много излюзорни отпечатъци
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини. ...

Звездна нощ
- Толкова ми е притеснено, няма да се справя! Това е финалната сцена, трябва да е супер, а аз съм ужасно уморена след всичките тези снимки. - Лили седеше пред тройното огледало в гримьюрната си и единственото, което виждаше, бе уплашеното си отражение в него. Зад нея стоеше Мишел, нейния ...

Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отвор ...

След хиляди викове,
обиди, крясъци, унижения,
ти се умилостиви като агънце,
стана мек като сатен,
стана себе си, човекът за мен. ...

Кажи ми коя съм...
Кажи какво става -
душата си погубих,
започнах да губя и ума и дума.
Кажи ми - ...

Сега или никога?
И кога, ако не сега?
Докога да чакам да ме вземе във вихъра си
това свято чувство, любовтта?
Сега или никога? ...

В чужди светове живеем и
километри сякаш ни делят,
мислите един на друг владеем,
но нощем аз заспивам пак до друг.
В деня се срещаме случайно ...

Не ме вини.
Не ме измъчвай.
С думи зли.
Не съм безгрешна.
Не съм светица. ...

Ще те намеря.
В себе си.
И в сърцето.
Ще те намеря.
В синьото ...

Мила, казваш, че си странна.
Имаш си май конкурент!
Аз в странностите те изпреварвам.
И съм далеч по-напред.
В любовта има и радост, и болка, ...

Ти си до мен - не винаги обаче,
а аз чувствам самота - не винаги обаче.
Не винаги, но в някои случаи аз плача,
не винаги, но обикновено в здрача!
В здрача, за да не вижда никой сълзите, ...

Аз съм по-лека от Н2О,
но сигурно повърхността е тежка
и ме дърпа надолу...
---
Аз съм по-бърза от птиците, ...

Слепият саксофонист,
който от месеци
в подлеза свири,
в една проститутка е влюбен...
Той ...

Смешно ми е
само като виждам
как със теб мъдруваме,
че сме безразсъдно чужди...
Може би?! ...

Аз дон Хуан бях, кмета Ваньо.
И снайпериста от войната бях.
И мафиота злобен, и ченгето също.
Нагим наричат ме.
Любовник нежен бях. ...

Време е. За нещо очаквано.
И не чак толкова...
Време е. А то никога не е било.
Защото не му е позволявано...

Много добре помня тази дата… 13 октомври 2006 година. Беше около 4,30 през нощта, когато силен трясък прекъсна неспокойния ми сън. Разтърках очи и погледнах към отворената врата на терасата. Писъкът ми прониза тихата нощ, но фигурата пред мен остана все тъй безмълвна.
- Какво си мислиш, че правиш?- ...

До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се.
Поетажно, поетапно,
съградена - там виси си.
Лете - дъждове я брулят. ...

Изкачих се,
малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето.
И рекох си: ...

Когато сънен вятърът шепти
и ражда закъсняло утро -
сред толкова заключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука, чак, ...

Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да ...

Приятелю,
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари? ...

ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
(съвременна приказка)
Имало едно време...
Не, имало тук и сега, пред мене, старец и старица. Седят седнали на един голям камък, вероятно, за да си починат от дългия път, който са оставили зад гърба си и който им предстои да изминат. Те са приковали интереса ми, защото е рядкост да ...

Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъщ ...