КАК ОЖЕНИЛИ НАЙ-БЕДНОТО МОМЧЕ ОТ СЕЛОТО
разказва д-р Елена Димова
На края на селото живял един ерген, готов за женене. Никоя мома от селото не го искала, защото бил беден, много беден. Родителите му били починали и той трябвало да се грижи сам за себе си още от малък. Бил добро момче. Съседите му го ...

>>> РЪЦЕТЕ ПЕЯТ
>>> / На В. К.
>>> диригент на хор/
>>>
>>> Две ръце на жена. ...

Осъмнах със надежда...
но отчаян пак завари ме нощта...
Защото мътните води на ден прииждащ
лица със мрачни изражения пак влачат...
и шум от хиляди автомобили, ...

Бавно кръвта се оттича
от твойто лице.
Остана безлично...
тревожно превзето...
Разбра ме добре! ...

Аз на шега не съм те изстрадала,
а всяка сълза с болка изплакала.
Аз мечтите си, не съм ги измислила,
и не напразно тебе съм чакала.
И през бури много съм преминала, ...

Undecided
Seems that we've lost our innocence
The pulpit the teachers
Have warned us
Blindly accepting ...

Не влизай там, ще останеш сам,
без никой и без нищо.
Не влизай там, добре го знам,
ще бъдеш никой, а после нищо.
Няма как да се открие тази история по протежение на нашето време, нито назад, нито напред. Още по-малко би могла да се провиди в днешния ден. Този разказ се нашепва, идейки отвъд... ...

Тя от Венера е. Той пък от Марс.
Две извънземни живеят във нас.
Уж си общуват като земляни,
а чуждоезични словата звучат.
Говорят, говорят, насън и наяве, ...

Защото знам, че горе си... И гледаш,
изпратен от добрия доктор Кеворкян,
там някъде при нежните сирени,
отвъд полетата пустинни на Титан...
Отвъд седефените порти... ...

>>> ОБЯСНЕНИЕ
>>>
>>> Бяхме влюбени
>>> и сега сме си, нали?
>>> Но каква е тази сянка ...

помръкна луната
звездите облак угаси
нощните птици се скриха
онемяха щурци
вървя в мрака ...

Откъде се пръкна и ти, бе момче?
Не бъркай със пръст във мойто сърце.
Самата не зная коя съм, от къде?
Аз съм просто Нели и пиша сихове.
Често предпочитам да медитирам - ...

В тази нощ от очите ти - синя,
в тази нощ от дъхът ти - топла,
през морета и дюни преминала,
във сърцето ти хвърлям котва.
Свивам платната, веслата отпускам, ...

Lafayette
12.06.2001г.
В детството си щом се върна,
спомен траен има там,
как едно дете - дете отглежда ...

Нощта завива с тъмно одеало
улиците в този тъжен град,
заспиват хора без лица и тяло,
за да страдат утре пак.
Само негде сред цветята, ...

Низ от случки и събития,
низ от спомени за минали мечти,
тъй във низ текат и дните ни
от заплетени игри!
Да се скриеш, невъзможно е! ...

А вятърът весело си играеше с косите й.
Напред се виждаха само гонещите се вълни. Чайки кръжаха под безоблачното синьо небе, а слънцето пръскаше топлите си лъчи. Застанала почти на ръба на скалата, тя съзерцаваше красотата на деня. Тук нямаше крясъци, вой на сирени, дим; нямаше ги онези забързани не ...

Какво писмо си ми написал?
Въпросът грабна мойта мисъл.
Какъв е за мен достойния мъж -
и аз това се питам вече не веднъж.
За мнението ми много ще се спори, ...

Една жена си спомням пак, как с мен е постоянно.
Една жена, тъй чиста и добра.
Една жена се върна пак обратно
нежна като утринна роса.
Една жена, майчица грижовна, гали ме с очичките си топли. ...

Последна нощ, последен час и после пак сама.
Не ме е страх от теб, страх ме е от това, че те обичам.
Като странница без дом скитам пак в нощта.
Докога пак всичко ще отричам.
За кой ли път пред себе си признавам, че не мога да живея без теб. ...

Колко пъти се опитвам твоята душа при мен да донеса?
Какво ли не направих и не казах, за да те спечеля.
Не, не исках своето сърце в жертва да принеса,
но и в това не можех да успея.
Много опити направих всичко да ти кажа с очи. ...

ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО
В памет на Йордан Денев
На Морската градина входът горд!... -
Тук някъде му бе ателието...
На четката и хумора бе лорд! ...

Нарко зависимост
Отровата жестока
разгражда тялото до смърт,
болката дълбока
не различава млад от дърт. ...

Поетеса
Не трябваше да ставам поетеса,
сега да страдам аз така,
да бях станала стюардеса,
като волна птица да летя. ...

Помни ме
Дните минават ли, минават,
но много болка те ми носят.
Недей ме пита само защо,
ти знаеш отговора. ...

Не знам
Защо още те обичам?
Защо още в тебе вричам се?
Защо още се надявам аз и ти?
Защо още ме боли сърцето? ...

Разбити илюзии
Когато повее вятър,
за мене си спомни.
Когато усетиш аромат на цветя,
към сърцето погледни и ме виж. ...

Рано е
Все още спи града
В детска люлка са сложили
Есен и листа
Намокрени ...

Нещо се случва край нас...
Неусетно идва пролетта...
Сутрин е студено, но нас
ни топли - мисълта...
Нещо се случва край нас... ...

Tengo marcado en el pecho,
todos los días que el tiempo
no me dejó estar aquí.
Tengo una fe que madura,
que va conmigo y me cura ...

Всяко село има даскал, поп и кмет -
служби като захар, служби като мед!
Тежък е животът на селските хора -
работа по къра, работа на двора.
Само тези трима в село се разхождат, ...

Плувам
Във въздух
Пречат ми няколко думи
Да отпразнувам
Своето сбогом ...

Привидно притихнали бури
В ъгъла тъмно ръмжат
Кой глупак ги е разбудил
И заставил да се умножат
Въздух ли раждаш ...

Сутрин. Целувам.
Сутрин. Целувам.
Очи със омая налети.
Устни, от сласт отмалели.
Сърце, от щастие малко замряло. ...