Колко пъти съм се молила да тръгнеш,
колко съм проклинала жестоката съдба,
но винаги ти се връщаше
и отново нараняваше невинната душа.
А колко пъти съм те клела - ...

От болката сърцето ми ще се опълчи
и срещу теб,
и срещу целия останал свят.
Ала очите ми ще гледат пътя
и ще очакват всеки ден - ...

Няма жълто мушкато
... а толкова искам да има –
делнично, просто, а в злато,
да грее от пролет до зима.
И росно, в дворче полято, ...

Очите ми прегръща мракът,
от нежната му шепа лъхва тишина.
А дланите му ласкаво поемат
умората и мойта самота.
Спокойна радост ме повежда ...

ЖЕНА
Не мога чуждо цвете да откъсна,
не мога,
може би не искам.
И не защото грях ще е това. ...

Не и е нужно с виното да се напие.
Очите и блестят - смарагди звездни.
И устните и парят, живи въглени,
танцуват дланите - летящи гълъби.
В най-чудна рокля - трепетни надежди, ...

Виниш ме, че отново
по рими се халосвам
и съдиш ме сурово,
че глупаво докосвам
болезнени проблеми, ...

Тост за празника пореден аз ще вдигна
и с полуусмивка наздраве ще ти кажа дори.
Знам, че няма да ме изоставиш,
макар понякога за малко ти да ме забравяш
и винаги от близостта ти да ме боли... ...

Но защо ли в тъмнината
ти се спъваш за пореден път -
сенките самотни на Луната
разиграват сложен кръстопът.
С ледено сърце - отвъдно ...

Боби и Мишо спорят. По-точно, по-големият дразни по-малкия. А по-малкият да е на три, три и половина. Баткото казва:
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...

Да мечтаеш е хубаво нещо. Кара ме да размишлявам върху живота ми, да се вдъхновявам от него, кара ме да се боря за неща, които ще ме зарадват.
Когато слушам музика, аз се пренасям в един съвсем различен свят: далеч от шумотевиците на колите, на хората, които все за нещо се сърдят и т.н. В новия и ра ...

Пияна съм. А уж на малки глътки
отпивах те – почти като ценител.
Преглъщах бавно – да усетя тръпки
от твоя вкус. А ти си ме помитал.
Пияна съм. По скритите ми вени ...

Цветя... подаръци... парфюми.
бижута... лъскави пакети...
усмивки... радост... нежни думи...
прегръдки... шепот... устни слети.
нежност... тръпка... изживяване ...

Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се ...

„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-
(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)
Актьори сме всички, на нея играем
за своите роли почти нищо не знаем.
Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни. ...

В кой век живял си, Тимон от Атина!?
Допускам, че и днес си още жив.
Представата за време в мен се срина -
човек за човекът е още зъл, е още див.
Все още ни обграждат подмазвачи ...

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.
...

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...

ЧИЯ УСТА ГОРИ СЕГА УСТНИТЕ ТИ
Затварям си очите и усещам отново
Как съм близо до теб
Как ме целуваш с две горещи устни
И се губя в прегръдката ти ...

За тебе искам песен да напиша,
която да изпея днес на глас.
През устните си тебе да издишам
и времето да спре във този час.
Със облаци от пух ще те завия, ...

„Свети Валентин” е. Аз пак съм сама.
Спретвам си масата, слагам свещта.
Вън кучета лаят, а дъждът заръмял.
Слагам пижама от ефирен воал.
Гледам във шкафа - „О! „Шардоне!” ...

Tърся нещо - не зная какво е,
яд ме е - и не зная защо,
основателно правя пробойна,
тихомълком изваждам пищов.
Искам малко, но много желая, ...

Кога пораснахме със теб,
кога животът ни се промени,
сякаш вчера бяхме малки
и правехме бели...
Сега, приятелю, е друго - ...

Любовта е чиста и непреодолима,
тя е бистра като ручей див.
Нежна, мила и непринудима,
тя избистря чувствата ти в миг.
Ти копнееш да я изживееш, ...

Утре, преди да тръгне на училище,
ще си капне от моят парфюм,
празничната ми блуза ще си сложи,
пред огледалото ще се върти със шум.
Днес говори с мен, не била доволна, ...

Уморено, бавно се движи той в този час,
на поднос тъгата понесъл в деня си.
Като изсъхнали вече цветя ще я крие от нас...
Не, не иска съчувствие, даже го мрази -
него, Светът, за това, че до средата е пътят му, ...

Благодаря на Господ, че ни срещна,
благодаря на всички природни сили,
които ни помогнаха да съберем смелост
и да се запознаем.
Много целувки изпращам на птичките, които винаги пеят на нашите срещи; ...

Дали готов си за това?
Огън съм, жена стихия,
когато сетиш ми зова
обвит ще си от магия.
...

Имаш толкова начини -
и колко различни! -
пак и пак да ми казваш,
че ме обичаш:
Устни нежни, ...

ОБИЧАМ ТЕ! ЗАЩО ДА КРИЯ!?
СЪРЦЕТО СИ НА ТЕБ ЩЕ ДАМ!
ЗНАМ, ЛЮБОВТА С МЕН ЩЕ ОТКРИЕШ,
ЗАЩОТО СВОЙТА ОБИЧ ЩЕ ТИ ДАМ!

Това което ще ви разкажа сега е само една малка част от историята за едно момиче и едно момче.
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко ...

Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.
Изпитах копнежа на мъжките длани, ...

Всяка вечер се лутам
между твоето мълчание
и моята болка.
Вътрешно пищя,
страдам ...

Господи, колко години
скитах и бродих сама.
Пътища много изминах.
Връщам се днес у дома.
Много пътеки пребродих, ...

Сутрин е, слънцето се оглежда в късчета небе, разляти на асфалта... и в тези малки морета плуват като параходи парченца от облаци.
Така и не съм виждал морето. А вече надали някога ще мога.
Вятърът ми подарява красив, изсъхнал кленов лист... а слънцето мило заслепява очите ми до сълзи, и ме кара поч ...

Тъжен си, защото мен ме няма, очите ти плачат, защото не виждат моите, ръцете ти са студени, защото не ме прегръщат и всичко ти е безразлично. Не проклинай съдбата, че постави помежду ни студената земя, защото ние винаги ще сме близо един до друг, тъй като аз съм там - в сърцето ти, където никой не ...

Преди
Преди сънят блажен да дойде,
клепачи уморени да затвори,
в мислите ми долитат отнейде
спомени трепетни и ми говорят. ...

""
Once was a time you and i
Made a promise till the day we die
I trusted each and every word
Never thinkin that I'd get burned ...