Любовта е най-красивото цвете,
нося го съвсем до сърцето,
да не вехне, за да бъде свежо.
Не трябва да плача, когато си отива.
Усмихвам се, нали любовта не умира! ...

В очите ми се борят две сълзи.
Отпивам глътка от виното горчиво.
Сама съм, свикнала да ме боли,
а да чуя исках само, колко съм красива.
Спомени ме галят. Паля поредната цигара. ...

Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"
Ако можех днес да протегна длан към птиците, ...

Днес, мамо, ти с живот си ме дарила
и трябва да е най-щастливият ми ден,
но душата ми от болка се е свила,
защото няма те до мен!
И пак поглеждам снимката ти черно-бяла, ...

Дълбая дупка във времето
и излизам навън -
аз съм мисъл,
аз съм сянка,
аз съм сън...

Искам да съм дим.
Дим, свободен през решетките да мине,
да полети към синия необозрим килим
посипан с бяла пепел, която да отмия.
Превърни ме в дим. ...

... НО ТОВА СИ ТИ!
Дори когато безмълвна те поглеждам,
ти знаеш какво ти говоря!
Дори когато очите не смеят да те погледнат,
ти знаеш, че в теб се взирам! ...

Думите изгубват своя смисъл,
преминали през филтъра на
мъгливата ти мисъл.
Във въздуха увисват
и тежат като олово - ...

Със тихата обич сега разговарям,
желан диалог във последния час.
Усмихвам се нежно, запалвам цигара
в лика ти се вглеждам и мисля на глас.
Трошички от думи в сърцето събирам, ...

Любов
Всеки път след твоята поява
сърцето ми спира да бие -
любовта опитва се да скрие.
Образът ти в мен се настанява. ...

След жестока атестация
бях последен в класация
и направо уволнен,
като "некадърен ген"

Предадена фантазия
Няма те, къде си?
Уплаши се от мен или от невъзможното?
Липсваш ми, не знам кой си.
Мой мираж ли си? ...

Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...

Очакване
Очакват ни
пространства с непробудени слънца.
Очаква ни
едно заспало лято. ...

Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб, ...

Трудно е...
... да моля за помощ,
когато не мога сама
пътищата да откривам;
мисля си – моя е тази вина, ...

НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...

Ела в нощта, когато ожаднееш,
изпий ме, после си тръгни
И все по-жаден връщай се при мене,
отново ненаситно пий!
Ела при мене, щом ти е студено, ...

Правиме в науката пътеки
по система всеки срещу всеки.

Пак на крачка от ръба...
Знам, че ще пострадам,
а не искам да спра.
И накрая на света...
Това ще остане ...

Празни пространства,
това е всичко в мен.
Мисли, действия
заключени в един момент.
Къде и кой съм, ...

Отново в този мрачен ден
търся пътя към дома.
Как да следвам твоите думи,
остави само тишина.
Този свят е като Лондон: ...

Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя. ...

Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл ...

Извадих стара бъчва от мазето,
забравила вкуса на виното.
Танцуват паяжини там, където
зърната се стопяваха рубинено.
Ръждясало приплаква всеки обръч, ...