Sweety
Отново идва лятото и като камък
увисва на врата ми тежък спомен.
Измина се година, вече трябва
да се науча да живея, да съм нова. ...

Озъртам се наляво, надясно, но единствено откривам мрак, пошлост, безчовечие.Навсякъде около мен срещам помръкнали лица, изпити и остарели от набезите на времето. Нужно ли е всичкото това отчаяние, което се е настанило в самотните сърца на всички тези хора? Трудно ли е да посрещнеш деня с усмивка? У ...

В навечерието, майчице, на моя светъл празник,
кротко ти пое по вечния си път.
Красота и блясък след себе си остави
и в сърцето ми създаде си тих, уютен кът.
Спазваше ти мъдро християнските повели, ...

За мене ти си всичко свято -
усмивката в целодневната тъга,
слънцето на всяко лято
и в дъждовен ден - дъга.
Ти това не знаеш, ...

Защо си сама,
красива моя приятелко,
вкопчила корени
в студената земя.
Вятърът развява ...

Очакваш ме...
ще дойда цяла в черно, отново тиха и смирена,
да бъда твоя примирявам се...
от чара ти неустоим съм покорена
и плахо в твоите ръце отдавам се... ...

Шумът от стената
е шум отразен
от водата,
която тече.
Шум от водата, ...

Сълза във мрака.
Леден дъх пронизва нещо в мен.
Нима дошъл е края,
нима е време да се преродя?
Сянка, мрак, изпълнен с тишина, ...

Нямам сили вече да се боря.
Нямам сили вече да те чакам.
Да те жадувам, да искам да те докосвам
отново и отново.
Нямам сили вече аз да вярвам. ...

Пред теб стоя готова на всичко.
Искам да бъда изцяло твоя жена.
Но ти махаш с ръка и гледаш иронично.
А на мен ми се струва, че ще умра.
Кога се изгуби топлия блясък? ...

Колко славно си живеех, волен и спокоен,
докато сърцето ми си беше само мое!
Но се срещнахме с Калина на пътека тясна.
Не можах да се размина - беше тъй прекрасна!
Гледах гордата й шия, устните, лицето... ...

Нещо ми гнети сърцето
и злокобно ме държи в плен.
Нещо мира не ми дава
и ме превръща в тлен.
Аз съм някоя друга. ...

Теменужка.
Цвят лилав.
Клюки. Нежност. Власт.
Мирис лилав.
Лавандула. ...

Колко трябва да се моли
той за къшей добрина,
а го гледат всичките надменно
и отвръщат с ругатня.
Обикаля той града с надежда, ...

Откровенията на една щастливка...
Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.
Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!
Разтърсих Земята със с ...

Искам аз да те сънувам,
как държа те за ръка
и не спирам аз лика ти да бленувам,
ти си истинска мечта
Като котенце и мишче, ний се гоним, ...

Духът ми има тайна
и тя се нарича любов.
Но тя не е явна и ми причинява
страдание за цял живот.
Всички го виждат, ...

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

Мартин беше двадесет и три годишен чаровен младеж, който си имаше собствена теория за света и протичащите в него процеси. Образованието си бе получил в София, но живееше в тихо и спокойно градче в провинцията. Градче което беше заседнало в собствения си консерватизъм. Единственото нещо което можеше ...

Ангел пратил ли те е от Рая,
за да правиш ме така щастлива, аз не зная..
Всичко в теб е толкова прекрасно,
какво съм търсела аз, вече съм наясно.
Радваш ме със всеки миг до мен ...

Колко струва нашата родина?
Колко души
са намерили смъртта си,
за да я има?
Хиляди сърца разбити... ...

Като приказна, поглъщаща картина -
тя е свела лекичко глава,
той изпънал врат и си подсвирква
песничка от стари времена!
Мижат, а над тях се сипят нежно ...

Събуждам се, очи отварям леко,
но чудно, днес не виждам утринта,
пред мен се стеле сребърна пътека
отрупана с измръзнали цветя.
Сърцето си усещам като камък, ...

Погледни ме в очите!
Ти ли си тази, която желая,
за теб ли сърцето жадно реве?
Ти ли си тази, за която копнея,
за теб ли сърцето гневно кълне? ...

По "клиничната пътека"
излетя душата на човека.

Недей, не плачи, ангел мой,
мое мило цвете.
Аз си тръгвам,
но ти недей тъжи.
Знам, че ти тежи, ...

Обичам те каквото и да става.
Обичам те, но и истински те мразя.
Въпреки, че болка ми нанесе
любовта ми не отнесе.
Защо ме нарани така? ...

Рози червени, с любов подредени
ваза кристална красят,
а там между тях, като сребърен прах
роза, бяла на цвят.
Рози червени, красиви, но без аромат. ...

Приятелка добра?
И тя остави ме сама!
Уж вярна ми беше,
ала ден след ден от мене се делеше.
Така разбрах, че ...

Угар черна,
плодородна.
Робска участ. Родна.
Черен гарван.
И предчувствие. ...

Болка и радост,
обич и омраза,
бедност и охола,
истина и лъжа,
страх и смелост, ...

Любовта е красива, особено чистата нежна любов.
Но тя си отива, когато повярваш във нея.
И може би трябва в друг свят, в друг живот да живея,
където щом някой се влюби, обича до гроб.
А може би има там някъде кътче, ...

Б е л о с н е ж к а :)
Разцъфва пролетта във погледа ми кадифен,
снегът стопява се с последните сълзи...
в косите вплитам лъч блещукащ, позлатен,
изпратен ми от слънцето - да ме краси... ...

Незапомнящ се интериор на остъклената тераса.
Навсякъде са окачени спомени.
И ти се криеш от минали моменти,
загледан в играещи лъчи.
Бих те снимала така замислен и открит. ...

Ще ме сложат в някоя студена стая
затрупана със стари вещи.
Ще гледам, ще забравя, ще заплача -
останаха ми само твоите очи.
Усещам - кожата ми вече търси твоя смях ...

Запали свещта.
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...

Не искам име.
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...