Сега изричаш слова на нея,
казани преди на мен... но знай,
че когато убия спомена за теб,
аз същото ще направя и със сърцето,
което ти принадлежеше. Ще обичам друг...

Азбучна Безличност
Аз
Бягам с
Вятъра
Горещ до хан ...

Една идея Димчо
Изгрява утрото над мене,
Посреща ме с усмивка ранобудната гора
Крещя с цяло гърло: “Ден е!”
Потапям се блажено в пламтящата зора ...

Тя седеше пред мен и ядеше череши. А аз само стоях и слушах. Трябваше да слушам, защото тя рядко споделяше, сега говореше искрено и пламенно. Думите се изсипваха като нажежени метални капки от устата й, отразяваха в себе си костилките на черешите и падаха на дървената маса с тежината на цял грях. Но ...

Навън валеше. Валеше вече втора неделя. Тротоарите се бяха превърнали в кални пътечки, обсипани с изсъхнали листа и полу- разложили се боклуци. Цялата тази смес от нечистотии полепваше по забързаните обувки, нагазващи в тях дори и без да ги забележат.

Мълчи!
Не казвай нищо -
Знаеш, че от думите боли.
Недей!
Не ме поглеждай - ...

Виждам...
Самотата в пълния й блясък
Усещам, че не съм оставила следа
Аз говоря чрез стиховете си,
Но няма кой да ги почувства ...

Не те обичам...
Просто те търпя...
И спрях внимание да ти обръщам...
Не те разпитвам...
Нито пък крещя, ...

- Срещата в Нет-а стана изведнъж -
теб обикнах силно, а жалеех друг…
Трепетно ти казах: ”Ти си моят мъж!
Аз ще те обичам, но като съпруг.”
Ти отвръщаш ясно, мило – не веднъж, ...

Знаеш ли,
мислех, че между нас всичко свършва
и се чувствах загубена без любовта ти...
Знаеш ли,
колко много исках миналото да се върне ...

Какво става, когато някой ни липсва толкова много,
че вече сме свикнали да живеем с това чувство,
чувството, че една част от нас я няма,
а ние не можем да си я върнем...
И когато тази липса ни носи ...

Отново е 24 часа и отново роня сълзи по теб... А така ми се искаше да се обадиш или поне да напишеш един смс за лека нощ... Но не... Вече дори и телефона ми ме гледа с насмешка и се чуди защо ли още вяряам в теб, след като ти ми причини толкова страдания... Плюшеното мече, което кръстих на теб също ...

Когато нямам сили да простя, ранена от слова и от мълчание, когато на ръба на пропастта, разтегната от отчаяние, потърся своя път назад, през разпилените си мисли, изстрадам старата вина и недоказаните истини, когато пак ме заболи от светлината във зениците, от недокоснатия миг, от спомена, че съм о ...

Черни и буйни косите ми бяха,
черни и живи - очите ми смели,
с пламъци дръзки. Сега избледняха,
а пък косите... отдавна са бели.
Лепне катран по душата, събрала ...

Днес времето преряза вените
на тежкото мълчание:
”обичам те”,
прошепна споменът
във мътното съзнание, ...

Мразя, когато не поглеждаш към мен,
мразя, когато не ми проговаряш,
мразя, когато погледна към теб
да не срещам твоя поглед.
Мразя, когато плача за теб, ...

От колко страни можем да разгледаме чувството наречено любов? Отговорът е, от много! Любов към родителите и семейството, любов към родината, към приятелите, към живота, към любимия човек… Аз ще ви разкажа за едно момиче, за мен самата, за несподелената любов, която ме измъчваше много дълго време.

Горката тя,как да и кажа да бяга от теб.
Ти париш като огън.
Болиш като дълбока рана.
Убиваш като смъртта.
Как да и кажа да се пази от теб. ...

Моето малко сърце те обича,
то не може да бие без теб,
моето малко сърце те обича,
то полудява далече от теб.
Не искам да мисля за тебе, ...

Вън е нощ и вятърът брули жестоко дърветата,
Както е и мрак и студ в сърцето ми
Пронизано от стрелата наречена ЛЮБОВ.
Животът си играе с мен,
А съдбата ме подхвърля в чужди зли ръце. ...

„Влюбена съм!”..Какво?
„Обичам го,той мен също!”…Нима?
„Ще бъдем вечно заедно!”..Лъжа!
Любовта- това е силна дума…но все се случва така,че нещо успява да я разруши.И колкото и да се обичат двама все нещо ще ги раздели-дори т ...

МОМЧЕТО С ДВЕ ЛИЦА
Минаваш край мен някак безразлично
oбръщаш се и кимаш със глава,
понякога дори ме подминаваш
но мисля със цел e всичко това. ...

Димо студент по химия трети курс, стоеше на изрисуваната дървена банка и слушаше монотонната лекция. Времето течеше все по-бавно и по-бавно, докато накрая не пресъхна съвсем. Мислите на Димо останаха на сухо и като риби се замятаха на едно място, а именно на мястото, където дънките на колежката отпр ...

Аз вярвам в хиляди добри неща,
с годините се учих на постоянство.
Събирах в шепите, за птиците храна,
в торбичка, носех билките за болните.
В любов се учих, попадайки в беда, ...

Да те изпея ли или да те изплача?
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха ...

Казват,че наркотиците затрудняват паметта,замъгляват съзнанието ... и накрая убиват.Делят ги на леки и тежки,на "безопасни" и смъртоносни.Някои се пушат,други се приемат през устата или през носа,а трети - под формата на венозни инжекции.Естествено на вас всичко това ви е известно.Но колкото и да е ...

Имах любов,но тя отлетя!
Имах мечта,но тя се разби!
Ако сега се огледаш в мойта сълза
ще видиш ти всички мои скърби.
Имах и сърце,но то почерня! ...

I used to think
I had the answers to everything,
But now I know
Life doesn't always go my way, yeah...
Feels like I'm caught in the middle ...