Не ме заключвай във сърцето си,
мен в спомени... не ме търси!
Да бъда искам във очите ти,
на завет там ме прислони.
Душата ти не ми принадлежи, ...

ЗАКЪСНЯХ !
Закъснях и не знам дали времето мога да върна,
но дори да не мога сълза една ще запазя,
доказателство за моята любов.
Едничък път трънлив и болезнен, ...

Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.
А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо.
Щастлив ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Айде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлив до ...

пея сълзите
неизплакани
плача песните си
неизпети
пиша пиеси ...

Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните, ...

Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!
Мразя туй, което върша! ...

Пръсти 10
Вали навред,
валят листата,
клоните напускат.
Как пристъпвам ...

Лъки & Мойсей
На Анета
М:
-Почакай Лъки, идва тука гост-
предлагам ти да вдигнем дружно тост ...

Хей барман
водка ми сипи.
Днес гледам
на света аполитично.
А политиците ...

Ти беше
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората ...

Унил денят!
Нощта пустинна!
И смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота. ...

Земята е моята плът -
изцежда сока на този живот,
а водата - моята кръв -
с малко тиня след бушуващ потоп.
Планината носи скелета прост, ...

Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така, ...

В сънища...
Навън нощта разплита черните коси,
във къдрите стопява се мъглата...
с ръце поръсва лунен прах, звезди,
целува с устни трепетно листата. ...

Обичам те, съжалявам за това,
прости ми за тези мои слова.
На този свят само ти единствен беше с мен,
на този свят без теб е първият ми ден!
Приятел истински ми беше, най-добрия в живота мой, ...

Сблъсък
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам ...

Тя се казва Пепел
И е повече от истинска
Изрязана е от списания и вестници
И зашита със конци
На стената ми е залепена ...

Майките... навсякъде еднакви.
Дъщери... сестри... жени...
... и майки!
В Ливан...
В Ирак... ...

Всеки носи в своето съзнание
надеждите, мечтите на дете.
Дори във най-голямото страдание,
то вярва безрезервно, от сърце
и своите копнежи съхранява ...

Описват ме. Във книги и във преписки.
Наслагват ме на пластове в картините.
Като природно бедствие ме провокират,
затварят ме на тъмно във витрините,
продават ме като артикул с намаление, ...

Кръговратно
Очакваме с надежда веселата пролет,
както чака ситен дъжд Земята.
Разперили криле, в последен полет,
от нас ще отлетят пак хвърчилата... ...

„Силата на Огпарда“
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...

Под напора с въздушните течения,
се сливат цветовете на дъгата,
рисуваш си пастелено небе,
а след това хвърчило му закачаш.
Тъй близко свети, сякаш че, ...

Умилостивяване
Ненужно е да съм почтена, някак си...
А вън да тръпне луна любопитна.
Задръжки, свян отмивам на тласъци -
отвътре ми идва чак да политна. ...

Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви ...

Погледи замислени.
Думи неизречени.
Постъпки необмислени.
И пътища обречени.
Сълзи неизплакани. ...

Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога. ...

Не искам да си тръгвам още. Не! А знам, че мога да го сторя... Светът е пълен с чакащи мъже, все нечия врата ще се отвори. Не мога да си тръгна ей така, какво, по дяволите, ме възпира!? Не е заради култа към дълга, не е заради сносната квартира... Не е, защото нямам вариант, с който мога да изплувам ...