Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...

Плача ли? Така ли мислиш?
Но не... Сълзи от радост ли са те?
Боли, нали? Така си мислиш...
Нима живота ми отне?!
Живея ли? Нима и ти си тръгна? ...

Всеки път, когато тръгваш,
всеки път боли така...
Всеки път, когато млъкваш,
миг, преди да тръгнеш от дома.
Всеки път, когато плачеш... ...

Ако трябва веднъж целуни ме,
но със тази целувка една,
че по мене гориш покажи ми,
запали ме и аз да горя.
Ако трябва веднъж прегърни ме, ...

Като ослепяла денем звезда
За теб съм, казваш, твоята звездица.
Най-любимата и скъпа на света.
Винаги помни, аз съм само влюбено момиче,
познало с тебе любовта. ...

Когато моите очи срещнат твоите,
когато моето сърце почувства твоето,
когато душата ми намери опора в твоята,
когато ръцете ми се вплетат в твоите,
когато устните ми се впият в твоите, ...

Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат, ...

Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА ...

Капка в морето съм аз,
тръпнеща да се слее с теб!
Слънчев лъч съм аз,
докосващ нежно лицето!
Лунна светлина съм аз, ...

Опит
Избирам символ нов – цунами, бяг, порой,
разруха, чайка няма търси бял прибой.
Така със гняв кръвта сърцето бие, рони...
О, страшен миг след буря, тих зловещ покой. ...

Гледа слънчо от високо,
гали с топлите лъчи.
Падат жълтите листа на двора,
плавно,тихо кат сълзи.
Идва есен златокоса, ...

Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите ...

Единствена
Дали за теб съм чаканата бяла истина,
която тихо си изплакал в нощен час,
или в безумство съм мечта измислена -
без име и лице, без звънък топъл глас?! ...

Какво от туй, че ти не ме обичаш,
какво от туй, че ти не ме разбра,
какво от туй, че ти за мен не мислиш,
какво от туй, че отново съм сама!
Няма да се моля и да плача, ...

Позволи ми да ти се раздам,
да израстна и да разцъфтя
Да те взема на крилете си
и към Рая да те понеса...
Че Времето по-бързо е от мене ...

забрадка сива в небето - сълзици пророни,
отдолу се кискат озъбени – старите тръни,
а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.
Без теб залъка сух е - преглътнат насила,
водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива. ...

There You'll Be - Faith Hill
When I think back
On these times
And the dreams
We left behind ...

метална кръв
тежи
едно капче начало е
душата се раздира
късат жици дрезгаво ...

Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижл ...

С очи изпиваш задните ми части
от танца страстен що поклащат се в такт.
Изтичат като пръснати мъниста
по ризата ти с вратовръзка на петна.
Наместваш тайно очилата тъмни, ...

Прозорецът ми - цял покрит с цветята на студа;
прозорецът ми гледа към нежнобяла прелест.
Изящни клончета отърсват от себе си снега
на вятъра улавят всеки трепет.
Почти като замръзнала картина-сън ...

Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му; ...

Ще се завърна в ириса ти...
ще се завърна
като корабче
във ириса ти
ще отплувам ...

Ех, някога, забравих колко някога,
венец от плитки свиваше ми мама -
корона тежка на принцеса лятна
с петички боси, с почерняло рамо...
С усмивка щърба ябълково слънце ...

Зная аз, любов е -
кръвта ми е пожар,
а душата зов е,
за двамата – олтар.
Любовта немее - ...

11 пламенни минути
(едновременен кадър)
Чар Ласка
не у вас искам с теб
а при мен да съм ...

На...
Не разбирам нещо и затова
аз ще попитам, без да се крия:
- Жени, разбирате ли, че
еделвайс на живота сте вие, ...

Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...

БАЩАТА:
Не знаех, че ще дойде, сине, време
за бай Иван да ти разказвам аз.
Съвсем обикновен, той във селото
по нищо не изпъкваше над нас. ...

Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...

На ...
(миниатюра)
Жадни устни видях, като на сън,
една ръка придържаше гръд,
наоколо природата бе дъх затаила ...

Ставам сутрин с мисълта за теб,
излизам от къщи и отново мисля за теб,
не знам какво ми става,
но не мога да спра да мисля за теб.
Отивам в свободния с надеждата да те видя, ...

Обаждаш се и казваш
"Мислех за теб"
А аз си мисля само
"Липсваше ми"
Как стана така, ...