Когато времето е спряло
и търсиш своята посока,
когато чувство остаряло
не буди тръпката дълбока.
...

Живота е една голяма борба между хора, различни по характер, с различни гледни точки и мнения по даден въпрос. Разбира се, винаги има такива, които губят и такива, които печелят. В повечето случеи губещите се отказват и престават да се борят до край за това, което искат. Ако попаднат в безизходни си ...

Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е ...

Последно
метална кръв
тежи
едно капче начало е
душата се раздира ...

Душата ми не се продава,
тя е като перла в морето -
не можеш да я видиш лесно,
дори да вземеш ми сърцето.
Душата ми не се продава, ...

В шеметната Бездна
очи приковавам,
не мигам и не дишам,
просто гледам в Тъмнината...
Сенките мърдукащи, ...

Не се обръщай, времето минава,
не гледай там, часовникът ти изостава.
Сега това е, което утре ще го няма,
времето е, знай, неизлечима рана.
Когато ти си се родил , си чакал ...

Ако можех да видя слънцето,
щях да стопля ръцете си,
щях да флиртувам с лъчите,
щях да се рея в мечтите.
Ако можех да видя луната, ...

Как да си открадна спокойствие,
от спокойните планински върхове,
как любовни рими да редя за тебе,
като си толкова еднакъв всеки ден?
Как от стаята си, като затворник, ...

Тежи, боли си... Къде? Умирам... И пак мъртвешко, защо не спира? Промуши... Лед, кинжал озъбен. -Не! Недей, прокуден... Защо... Защо? Какво... и колко? Не искам... Жалко... И плаче кръв... Задавен... Прошка. Обесен, връв... Жалейна брошка.

Ice Queen
Ледът в душата ти съм Аз!
Студът в сърцето ти съм Аз!
Зимата в ума ти съм Аз!
Кубчетата лед, падащи едно след друго, отравящи душата ти, са моите сълзи! ...

Попивам с поглед всяка твоя вещ
и виждам те във хиляди посоки -
как тихичко до мене спиш
или припяваш с тонове високи,
как стъпваш с лъвска грациозност ...

Ти защо стоиш безмълвен пак,
нима забрави, че до теб вървях,
че дните ти споделях, че само твоя бях,
нима си ме потулил в историята на своята съдба?!
Мен не ме боли за тебе вече - ...

Бяхме с теб две слети пътеки, бяхме минало и настояще, но строшиха се оковите тежки, зароди ни се новото бъдеще... Потеглихме - дъжда ни обливаше, аз - на запад, безкрай се препъвах, сърцето прободено дълго кървеше, но от кървите по-силна ставах! Преобърнах се... нахлу във живота ми ураган мощен, об ...

Аз съм ден полярен, ти - безкрайна тъмна нощ. Следим се само, и по залез прокарваме в безвремието мост. Горим от болка да се срещнем, безкрайно дълъг, истински копнеж, и сякаш искаме да стигнем в галактика далечна пеш. Вървим един зад друг безкрайно, и да се срещнат пътищата наши пак надяваме се тай ...

Сива е нощта,
черният мрак сякаш посивя
от сълзите на нощта
и стана сребърна тя.
От уличните лампи осветена, ...

Един ден Пешо се събужда и вижда, как вчера купеният му компютър, който беше оставил през ноща включен, за да тегли филм, ПУШИ!
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...

Madonna-You'll see
You think that I can't live without your love
You'll see,
You think I can't go on another day.
You think I have nothing ...

"Nobody's Home"
I couldn't tell you why she felt that way,
She felt it everyday.
And I couldn't help her,
I just watched her make the same mistakes again. ...

Follow your common sense
You cannot hide yourself
behind a fairytale forever and ever
Only by revealing the whole truth can we disclose
The soul of this bulwark forever and ever ...

Американска молитва
Джим Морисън
Познавате ли прогреса, затоплен
под звездите?
Знаете ли, че съществуваме? ...

Знаеш ли?
Преди със залеза пристигах, сякаш от утроба нероден,
бях проклет да си замина от нищо непленен!
В душата ми със нишки по-черни от лъжа,
преплитаха се тихо болка, пустош и тъга. ...

Потръпваща есен... съблича кожата си
и набожда по тръни дните си...
разголва се и тръпне, във очакване
на ветровете, до снегове да я покрият.
Как горко плаче с дъждовете, стене ...