Спомянаш ли си първата целувка?
Онзи трепет в сърцето
онази тръпка в душата.
Спомняш ли си колко
чувство имаше в нея. ...

Лъжлива любов
посветено на момчето ,което ме нарани най-много
Лъжа след лъжа,
извинения след извинения,
поредната молба за прошка... ...

Две нежни очи - дъжд и сълзи,
две влажни ресници - далечен мираж,
две ясни зеници - малки звезди,
пълни с тъга - две нежни очи.
Две малки ръце - огън и лед, ...

Коя си ти незнайна и далечна,
пристигаща от топлото поле,
и ти ли търсиш своята съдба предвечна,
по картата на нощното небе?
И ти ли гледаш и гадаеш, ...

Искам да гледам как кръвта ти изтича.
Искам да гледам как по земята се стича.
Искам да видя твоя поглед тогава.
Искам никога да не го забравя...
Искам да чуя твоят глас...(стенещ и викащ за помощ от нас) ...

Задушавам се... толкова бавно и мъчително... Не... не мога да дишам... Не усещам нищо - само болката от мисълта за теб. Всяка вдишване сякаш е последно... надявам се следващото наистина да е! Мога да спра да дишам, но знай... Сърцето ми да спре няма, за теб то ще бие винаги... завинаги... до край!!!

Падам в краката ти ,
подай ми ръката си.
Мразя мълчанието...
Искам само близоста ти,
а ти отново отиваш си от мен.

БЕЛИ АЛЕИ
Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи. ...

Седя сама и пиша тези редове -
забравена за миг марионетка
сълзи по-бузите се стичат
главата натежала ме боли
на устните подути само ругатни ...

Бе във дрямка черното пиано,
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи... ...

Нощният ловец
Разтуптяното сърце денем търси мрак,
а нощем – светлина.
Всичко е във кръв – капчици червени спускат се по нежните й длани.
Кожата й бяла, а сърцето й студено като леден айсберг. ...

Заедно във Вечността…
И ето че отново,
щом мрак се спусне над града,
той излиза и е сам – отново -
с очи, блестящи и жадни за любов и… глад. ...

Отрових си душата
и сърцето, и всичко
ми се изписа на лицето.
Няма да простя!
Сред чувствата се скитам, ...

Писали ли сте стих за момиче ?
Писали ли сте стих за момиче ?
Момиче, което никога няма да разбере,
Какво е по-силно от това да обичаш,
Да вярваш в нещо, сякаш си малко дете. ...

Taм под синьото небе,
там в златистото поле
седяха две тела,
преплитащи се в любовта.
Тези две тела, ...

Lycki & Mojsei
-Мо натрупа вече хубав стаж -
той издебва ненадейно Лъки
и отива си човечецът на плаж,
а жена му я обземат мъки. ...

Защо ме гледаш със почуда?
Не можеш да повярваш, че съм аз?!
И аз не можех, но вече свикнах
със моето ново Аз.
Сега съм силна и недостижима, ...

Морето е едно голямо нищо...
За десет дена ясно го разбрах.
Това не е обида, нищо лично...
Дойдох... Видях... и доста отънях...
Морето... Кой не тръпне да го види ...

Разглеждам благите икони –
молитвено душата ми притихва
и споменът за чистите Мадони
с радост нова ме усмихва.
Набожни хора тук съзирам ...

Цвете на обичта
Весела Кънчева
Моята обич към тебе
е като малко цвете -
красиво, нежно, ...

Зима
Колко бързо мина лятото. Сякаш беше вчера, когато ме събуждаше песента на птиците.
Стана студено. Лястовичките отлетяха на юг, в търсене на по-топли земи. Есента неусетно премина в зима. Празни са детските площадки -децата са на училище. Пусти са плажовете, които бяха изпълнени с глъч и смях пр ...

Отначало беше уверена,защото
знаеше,че ще бъде щастлива...
беше убедена в това...
знаеше, че сегашната самота
след време щеше да се се ...

Щом можеш да взривяваш нежност
настръхнала от шеметно докосване,
и вечността в минута да събираш,
щом слънцето в гърдите ти намира
узрял покой, щом в пристан омагьосан ...

Подритваме мечтите си.
Настъпвамe ги,
крачейки в реалността.
От страх или от малодушие
съществуваме монотонно ...

Тази вечер дълго те мислих
всяка форма пред мен избледня
Освен теб друго не виждах
ни чувах,ни друго желах
Всяка дума сто пъти премислих ...

Заспиваш в лято,
събуждаш се във есен,
прозореца отваряш,
от улицата чуваш песен.

Ще те прегърна
без да мисля за това
колко пъти
изоставена се будя...
Ще те целуна ...

Забравена и вечна Вместо в моите прегръдки Ти да се отпуснеш – блян И душата ми от кръпки (не! Не ме е срам) да забрави за минута кой, къде, кога… да престане да се лута в тази самота, ти отново бягаш прикрита от нощта и сърцето ми сковаваш в радостта на пролетта… А пролетта приличаше на есен, не бя ...

Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.
Но думите ми – вързани с окови, ...

Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само
че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да
си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се
оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те ос ...

За нея ли питаш?
Тя е... Ей там долу...
На камъка.
В тинята... Но
винаги в гръб. ...

Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели. ...