Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 425 резултата
Сълзите ми бисери бели
падат бавно в море от надежда...
Оптимист, оптимист си оставам
в тази буря от безнадеждност.
падат бавно в море от надежда...
Оптимист, оптимист си оставам
в тази буря от безнадеждност.
840
Пак сгреших, пак показах се слаба
Боже Господи, как ме търпиш?
Мърша някаква, жалка, болнава
всеотдайна и чувствена плът.
Накажи ме! Недей ми прощава, ...
Боже Господи, как ме търпиш?
Мърша някаква, жалка, болнава
всеотдайна и чувствена плът.
Накажи ме! Недей ми прощава, ...
1187
10
864
7
…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 1 секунда…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 2 секунди…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 3 секунди…
Хм, чудя се дали този глас ще спре да отброява времето така монотонно. Само ще бъде, ще бъде… а откъде е толкова сигурен ча ще бъде? Е, никой не знае, както и да е ...
Хм, чудя се дали този глас ще спре да отброява времето така монотонно. Само ще бъде, ще бъде… а откъде е толкова сигурен ча ще бъде? Е, никой не знае, както и да е ...
2077
6
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
1355
1
Приятелството е една игра! Игра без правила!
В играта лъганата бях аз!
Ти искаше, аз давах, ти не даваше, аз пък мълчах!
Ти лъга, аз пък ти прощавах!
Аз слушах, а ти с мене си игра! ...
В играта лъганата бях аз!
Ти искаше, аз давах, ти не даваше, аз пък мълчах!
Ти лъга, аз пък ти прощавах!
Аз слушах, а ти с мене си игра! ...
3063
1
15
Стръкче първа иглика
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи. ...
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи. ...
1307
5
Завиждам ти дърво,
загубило листото си последно!
Завиждам ти дърво,
загубило последния си плод!
Завиждам ти дърво, ...
загубило листото си последно!
Завиждам ти дърво,
загубило последния си плод!
Завиждам ти дърво, ...
901
1
1031
4
1033
3
Душата ми, Авгиеви обори,
задръстена, затлачена, смърди,
а аз нахалница, реших, че съм готова
да бродя боса до зори.
Реших, че съм готова да се смея, ...
задръстена, затлачена, смърди,
а аз нахалница, реших, че съм готова
да бродя боса до зори.
Реших, че съм готова да се смея, ...
995
3
Можеш ли да скочиш във водата
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето за теб?..
Можеш ли с върха на сетивата ...
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето за теб?..
Можеш ли с върха на сетивата ...
1224
3
>> Искам устните ти, върху
>> моитe парченца възбуда
>> изплували на повърхността.
>> Искам тялото ти до моето
>> отпуснато в паяжината ...
>> моитe парченца възбуда
>> изплували на повърхността.
>> Искам тялото ти до моето
>> отпуснато в паяжината ...
1197
2
Преди това-малко думи... Според мен, за да е силно едно стихотворение, всеки, който го прочете, трябва да намери частица от себе си в него. Не знам дали някой ще намери себе си в моето стихотворение... Обаче сигурно всеки се е чувствал в рая - витаещ в някакви други пространства, носещ се с безплътн ...
2357
ВИНОВНА ЛИ СЪМ
виновна ли съм аз,
че те обичам?
Виновна ли съм,че не мога
тези думи да отричам? ...
виновна ли съм аз,
че те обичам?
Виновна ли съм,че не мога
тези думи да отричам? ...
1385
1
1279
1
Не ме оставяй сама,
толкова дълго
в очите ми
искрите ще угаснат,
а после, като нямам светлина ...
толкова дълго
в очите ми
искрите ще угаснат,
а после, като нямам светлина ...
1361
1
818
И пак пиша аз поредната история
за болката и самота,
за туй,че в живота ида
доста често май тъгата!
И може би ще съм отново нерзбрана ...
за болката и самота,
за туй,че в живота ида
доста често май тъгата!
И може би ще съм отново нерзбрана ...
1187
Виждах те всяка нощ в съня ми,
беше толкова истински и достижим...
Винаги така нежно говореше ми,
сякaш усещах твоя парфюм.
...
беше толкова истински и достижим...
Винаги така нежно говореше ми,
сякaш усещах твоя парфюм.
...
1114
В памет на дядо
Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
и сливата, ...
Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
и сливата, ...
1129
2
Бели облаци, бели надежди,
зов на мисли красиви,
зов на спомени прежни...
Бели облаци, дихания живи...
Какво сте вие? И от къде сте? ...
зов на мисли красиви,
зов на спомени прежни...
Бели облаци, дихания живи...
Какво сте вие? И от къде сте? ...
1266
1
Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
1812
1
На дъното
на кладенец безводен
или в оня облак
над тебе преминаващ
между началото и края, ...
на кладенец безводен
или в оня облак
над тебе преминаващ
между началото и края, ...
1039
1
Под два метра пръст
Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая- ...
Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая- ...
1183
5
Самоизмъчваме се всеки ден и час
с думи , с поглед , с власт...
Разкъсваме се между хиляди неща
една човешка, празна суета.
Създаваме си купища проблеми, ...
с думи , с поглед , с власт...
Разкъсваме се между хиляди неща
една човешка, празна суета.
Създаваме си купища проблеми, ...
978
2
Усмихвам се, от жертвената клада
под мене бавно огъня гори
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах... пращи.
Едно врабче отсреща на дървото, ...
под мене бавно огъня гори
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах... пращи.
Едно врабче отсреща на дървото, ...
1002
Опитах се да си поканя Господ,
да седне тук на масата до мен.
Опитах се и ето той е тука
на чашчица коняк обикновен.
Поканих го, за да ми каже ...
да седне тук на масата до мен.
Опитах се и ето той е тука
на чашчица коняк обикновен.
Поканих го, за да ми каже ...
875
2
Две капчици роса
създадоха една сълза.
Сляха две мечти в една,
отразиха слънчевата светлина.
Kрасотата на деня, ...
създадоха една сълза.
Сляха две мечти в една,
отразиха слънчевата светлина.
Kрасотата на деня, ...
929
1
Обичаше ме някога, си спомням.
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна ...
Отдавна бе това, нали?
Любовта ти беше буен огън
и надявах се, че вечно ще гори.
Тогава бях щастлива, бях наивна ...
1277
1
РЕКВИЕМ
Мечтите ми няма да влязат в поеми,
защото те всички са в минало време.
Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,
когато бях само на десет години. ...
Мечтите ми няма да влязат в поеми,
защото те всички са в минало време.
Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,
когато бях само на десет години. ...
949
6
Искаш приказка
да ти разкажа.
Да е за големи,
но да не е за Русалки,
нито пък за Феи. ...
да ти разкажа.
Да е за големи,
но да не е за Русалки,
нито пък за Феи. ...
854
Разбудени от нежен допир
докосваме се със ръце,
в телата ни се ражда,
нежен шепот, а после вик,
и ни зове...
докосваме се със ръце,
в телата ни се ражда,
нежен шепот, а после вик,
и ни зове...
1000
1
Притча за сеяча
Hе разбираме езика, защото самият език също не се разбира и не иска да се разбере; истинският сънскрит говори за самото говорене, защото му доставя наслада и е негова същност.
... някой от учениците каза: “Светото писание не се нуждае от обяснение. Който говори истината е изпълнен от ...
Hе разбираме езика, защото самият език също не се разбира и не иска да се разбере; истинският сънскрит говори за самото говорене, защото му доставя наслада и е негова същност.
... някой от учениците каза: “Светото писание не се нуждае от обяснение. Който говори истината е изпълнен от ...
4787
За сетен път те виждам пред вратата,
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам. ...
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам. ...
1234
> Без име
>
> Искрица блясва в мрака черен,
> умира някоя звезда.
> Ако ти си пожелаеш нещо - ...
>
> Искрица блясва в мрака черен,
> умира някоя звезда.
> Ако ти си пожелаеш нещо - ...
2643
8
> На Тина
> Стари спомени се връщат,
> припомням си прекрасен ден,
> едно момиче ме прегръща
> и оставам запленен. ...
> Стари спомени се връщат,
> припомням си прекрасен ден,
> едно момиче ме прегръща
> и оставам запленен. ...
1729
1
Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
2060
1
Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
2102
2
Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
1856
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
