Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

Присмехът в очите,
страстно пак гори.
Иронията облича думите жестоки в красиви дни.
Устни безразлични,
студено пак пламтят. ...

В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти ...

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...

Жената, когато обикне мъжа
Весела Кънчева
Жената, когато обикне мъжа,
тогава животът се преобразява,
че нали в действителност ...

Свали черната лента от красивите си очи,
от мене няма какво да скриеш...
Погледни света и позволи им да блестят,
не от самота,а от тъмнината днес умираш...
Отвържи ръцете си от тези въжета, ...

Докосни ме,
аз съм сутрешното ти кафе.
С отварянето на очите си ме вкуваш...
и на един дъх с вестинка си ме прочиташ...
Докосни ме, ...

Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота. ...

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това. ...

Чувствам се празна - отвътре, отвън.
Искам на някой да кажа, искам, но не и на сън.
Искам да отмия болката, срама, страха дори.
Искам, но останаха ли сили за мечти?
Искам да повярвам, че не съм съвсем сама. ...

Ето, че циркът започва!
Всяко дете държи памук и балон.
Любимецът излиза на сцената - веселият клоун.
Вглеждаш се над предния ред.
Вглеждаш се напред. ...

Това ли беше всичко?
Ти просто си замина.
Не ти ли липсвам поне мъничко
или всичко беше само за година.
Като непознат ме подминаваш, ...

И както цигарата бавно загасва
така загасва моят живот.
Бавно бавно умирам самичка
без теб,без никой до мен.
Паля последна цигара ...

Загадъчна отново идвам
и загадъчна ще си остана пак.
За тебе може би загадка
но за себе си съм нищо.
Една открита книга ...

СТРАХ МЕ Е
Така и трябва -
да живееш с два-три спомена,
да населяваш кътчето
с най-лошите навици на приятелите, ...

Понякога искам да направя нещо различно, което да разнообрази сивото ми ежедневие. Искам да усетя, че живота тече - макар и бързо. Искам да съм щастлива, но не успявам. Случвало ми се е да стоя и да не знам какво да правя. Понякога дори ми се струва, че хората около мен са усмихнати, щастливи, а аз ...

Здравей, неизвестен оценителю или оценителко!
Толкова свикнахме с теб, че реших да ти посветя това мъничко откровение. Ще пиша за теб в среден род, защото на мнозина си на върха на средния пръст. И ще бъде жалко, ако не ми п ...

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ
Чертаем знаци
с нокът върху пясъка.
Но придошлият вятър
изменя идеята. ...