Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385K резултата

По вертикалата

По вертикалата
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци. ...
786 10

Аз - предишния ден

Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната ...
963 3

Живот без болка

Злато във коса от злато -
груба дума, казана на сън.
Гонен спомен в непознато лято.
Бял, венчален звън.
От малък криеш себе си ...
1.2K 2

След края

Заших сърцето си с кървави конци,
замазах кръпките със сълзи.
Душата си от пепелта аз възкресих,
надеждите отново,пак събудих.
Поемам въздух с гърди, ...
842 1

Тъгата на гълъбите

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили, ...
1.4K 5

ДЯВОЛСКА ЖЕНА

Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дявола такива, каквито са!
Ти нарече ме богиня.
Дяволски ме облада.
Водиш ме към храм-светиня.
Аз се дърпам.До кога? ...
1.3K 7

Лято

Лято е. През градините
с праскови
две деца се гонеха лудо.
Лято е.
Във очите им бляскави ...
1.1K 1

Самотно цвете

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.
Всред тъмни канари там да вирея, ...
1.4K 1 4

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен - ...
745 3

Есен

Сега е есен!
Гората пее тъжна песен,
листата се люлеят,
а птичките не пеят! :(
Вече няма я тревата ...
621

Прощално

Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите,
теб очаквах, но него съзрях
и живота си свързах завинаги.
Аз те чаках в самотните нощи, ...
1.1K 11

Чакам

Чакам те, утро сънливо наднича,
вече е ден, а е тъмно навън.
Часовете лениво потичат.
Будна. А още живея насън.
Чакам те с чаша кафе във ръката, ...
2.5K 13

* * *

И ний те молим да не тръгваш,
Да се спреш,
Да ни прегръщаш ден след ден,
С очи прекрасни да ни галиш,
Да не виждаме нивга в тях ...
1.3K 6

Приземих се

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...
903 7

Минало

Броя всеки следващ миг без теб...
Мигът стана час,а след това и ден,
А после още един...
Още помня последният ни ден...
Още помня как си тръгна ...
1.1K 5

Можем да обичаме

Изгаря върху бялата стена
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа ...
812 9

Жар от пепелта

-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше ...
1.5K 1

Пак ще вали

Пак ще вали
като болен крясък
мълния ще падне
Пак ще боли
дъждът ще раздрънчава ...
735 4

Всичко свърши

Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа, ...
1.2K

Любовта изчезна

Как искаш аз да те забравя,
след като лъжата ти диря оставя.
Очите ти по-мили от тези на дете
заплениха тъй подло моето сърце.
То бие за теб и се кълне, ...
1.2K 1

Жар от пепелта

-ПЕТА ЧАСТ-
Когато се събудиха,беше три и петнадесет следобяд...Кармелита бе поела изцяло грижите за децата и в този ден,Ан отново беше благодарна,че им е намерила толкова добра детегледачка...
В четири слязоха в трапезарията,където Лукас и Анабела ги чакаха за следобедна закуска.Всички заеха местат ...
1.4K

Приключение

1
Приключение
В късните часове на ноща в един от най-опасните квартали на престолният град, в сенките се спотайваше човешка фигура. Личеше си, че този човек не е от този квартал, бе облечен в дрехи на благородник, макар и да бе наметнал старо наметало в опитите си да се маскира. Капки пот бяха избил ...
1.7K 2

ДЕСЕТ МИНУТИ

Булевардът беше пуст и изтръпнал от студа. Ярките жълти лампи на върховете на стълбовете светеха силно, но със своята студена неонова светлина сякаш допринасяха студът да бъде непоносим. Мъжът чакаше тролейбуса вече 20 минути и почти беше изгубил търпение. На спирката нямаше никой. Погледна часовник ...
1.9K 8

НА ЗАНИК - ІІІ

* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...
1.1K 3

НА ЗАНИК - ІІ

* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...
1K 1

18+ НА ЗАНИК

НА ЗАНИК
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...
1.4K 4

Станах поет...

Реших да пиша за любов,
Но Слънцето залезе...
Някой сложи апостроф....
И в облаците боядисани
Сърцето своя пристан пак видя и им показа... ...
1.2K 3

Сякаш

Сякаш че не съм била,
толкоз рано ли пораснах!
Ето в спомен за крила
още се прехласвам.
Спомен за горещ пожар, ...
832 1

Безпощадно

Гълъб зад стъклото прашно
разглежда ме с око лукаво.
Оголва с безпощадност страшна
душата ми. Каква? Такава –
стаена в полупразна чаша, ...
814 11

Малко стихче за малките хора

Те са паразитите в душата,
които всяка сутрин се усмихват,
но не за да спасят земята...

Те са хората ,които вечно питат, ...
1.1K 1 2

Закачливо

Слънчево зайче игриво
спря се днес върху мен.
Усмивка,весело чувство
донесе ми в топлия ден.
Огледах се.Кой ми го праща? ...
824 8

Малко стихче за малките хора

Те са паразитите в душата,
които всяка сутрин се усмихват,
но не за да спасят земята.......

Те са хората ,които вечно питат, ...
1.8K 6

* * *

Любовта в предсмьртни мьки промьлви,
никой не обича никого,нали?
Умира в мрак и самота,
а хората я подминават в свойта слепота.
Виновни сме пред себе си, ...
1K

Сълзите ми са утринна роса

С едя самичка в стая мълчелива,в
Ъ гъла от спомени,мечти,
Л ъжите ти припомням си.Изгнивам,
З ащото ти сърцето ми разби
И другата избра - безсилен ...
1.2K 2

Ангелите на Луцифер

Луцифер има своите ангели,
понякога тъжни,по-често усмихнати.
В очите им понякога блестят сьлзи,
но щом се смеят,в тях грейват звезди.
Те са деца на яростта и любовта, ...
1.2K 1

cascada_miracle

Чудо
Момче среща момиче,
ти беше моята мечта,моят свят
но аз бях сляпа
ти ми изневери зад гърба ми ...
1.8K 3

Уморена чувственост

Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години. ...
771