Премъдрието
във скованите ни устни
отпива
мътна жажда -
от восъчните фигури ...

(на Рупи)
Слънцето е тъжно,
луната не блести,
звездите светят самотни,
а около тях всичко e всемир. ...

Спри! Не искам да те слушам!
Спри! Не искам да чувам твоя глас!
Спри! Отивай си!
Върви да лъжеш друга,
аз нямам сили вече за това! ...

(на Рупи)
Ти ме молиш да не плача,
за теб ме караш аз да не тъжа,
а с усмивка да посрещна аз смъртта ти
и да те запомня само с хубави неща. ...

Дали внезапно някого обикнах?
Във този някой себе си открих,
за него бях изричала молитва,
а тази нощ му посвещавам стих!
Човек без име и така далечен, ...

Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.
В самота луната заспива – ...

Тази сутрин е някак си моя... И обещава и денят да бъде мой - да знае как да се докосва до вените ми, за да ги препълни с неочакваност. Както се събуждам - с възторжени и диво устремени мечти, не мисля изобщо за горчивия вкус на предъвканото "снощи". Изплъзва ми се горестната въздишка на кожата, че ...

Имам нужда, точно сега,
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки, ...

Като птици, накацали къщите,
сякаш къпят се във водите,
тънки пушеци извиват комините,
и се сливат в небето с мъглите.
Стеле си тиха и добра синева, ...

В тъмнината... където надеждата умираше
В тъмнината... където душата ти кърви
В тъмнината... където няма и спасение
Заклещена бях аз... и сърцето ме боли
И нямаше надежда сред болката голяма ...

Стоях на тротоара, очаквайки светофара да превключи и да пресека улицата. Бях много отнесена и с вид, че мисля за нещо много важно, но всъщност се стремях да не чувам мислите си. И тогава се случи, видях зелената светлина, но не помръднах. В онзи момент осъзнах своята самота и усетих силата, с която ...

Посреща всеки ден с вина,
вина предадена с омраза,
крещиш от болката едва,
страхуваш се, че сякаш си наказан.
Търпиш на другите смеха, ...

Орбитата ми
е хаотично крива
в протуберанси
от чувства заскрежали.
Къде съм тръгнал? ...

Нарисувай ме на лист хартия,
а после в рамка го сложи,
нарисувай ме най-вярната със тия
най-лъжливите очи.
Но ти ме нарисувай като цвете, ...

Когато някога ще бъда уморен
и моята душа ще изнемогва...
Вземи за спомен светлоликият ми ден,
в сърцето който пазил съм за сбогом!
Вземи несбъднатата ми докрай любов, ...

Химическото, веч, е демоде.
Химическото, някак си, е ретро.
Химическото – просто е пране.
А днес модерното е – техно.
В по-стари времена краката, ...

Мирис на изгоряла гума –
гора, цици и шума...
"Балончето", явно се спука...
Ама, на кой му пука!
Бедра – търкане с ряс... ...

Букет от чувства бих ти подарил...,
но вече всичко свое аз ти дадох!
Със свойта бедност съм те разгневил
и днес безпомощен-нелепо страдам!
Но свойта участ с друга аз смених. ...

Който любовта презира –
той, дори не подозира,
как приготвя си секира.
Който любовта отбягва –
няма да я има, ...

Girl, girl I'm goin outta my mind
And even though I don't really know you
and plus i'm fellin runnin outta time
I'm waiting for the moment I can show you
And baby girl I want you to know ...

В опасна близост си до мене ти,
телата ни усещат, че в плам изгaрят.
Искри на страст посоките менят,
допрат ли се до нас - изпепеляват.
Огньове и светкавици се лутат в хаоса, ...

Мислиш ли, че пак ще свикна с теб
с твойте лъжи и нощите ти при друга някоя.
Да се правя,че незнам къде си ти,
да чакам в несвяст да плача без глас
за това което остана от нас. ...

Исках всичко да ти кажа
и всичко ти да разбереш,
любовта си да покажа
и чувствата ми да прозреш.
Имах време, но не беше време - ...

Незнайно как започнах да те мразя,
до лудост да презирам мъката по теб,
не зная как успявам да погазя
спомена за най-любимия човек.
До вчера те обичах безрезервно ...

Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано ...

Когато обещание
превърне се във вярност,
уж без грам вълнение,
тръпнеш да я видиш.
Когато в лунното обаяние ...

Обожавам те през всички сезони!
През пролетта си като нежното кокиче
и искам да те пазя от беди!
Във лятото си като топлите лъчи,
с усмивки ти докрай ме заплени! ...

Не мога...
Не искам да мълча...
И как да залича
всеки поглед и усмивка
от съзнанието си аз, ...

Един да чуе!...
Друго и не искам,
освен да разбере -
човек се ражда не във дати,
а в болката, макар събрана ...

Смъртта споходи смелата ми съвест
и сълзи сребърни съдбата в мен стаи.
Със слънцето сбогувах се и слоест
спомен - същ съдник, в сърцето ми се скри.
Самотен сън се съжали над мене ...

Запей ми тихо, нежно и красиво,
тъй, сякаш песента ти е последна.
Тъй, сякаш песента ти е чуплива,
крехка, топла, съвършена.
Запей ми песен за любов и болка, ...

Душа самотна - птица в клетка
над спомени изстрадани тъжи,
но на живота търси сметка
и в облаци оловени кръжи.
Защо прокуди безвъзвратно ...

Боли да си сам! Самотата те изгаря, а след това разпръсква праха, останал от теб,
така, че всяка малка частица да бъде самотна. И ти виеш от страх...
Страхът на самотния славей, свил в сърцето си песен горчива за последното
утро. Страхът на единствена роза, родена от жадния дъжд в пустиня от сребъре ...

Не ме искаш така ли?!
Не ти трябвам?..Добре!
Нека друга тебе погали,
нека друга докаже, че за теб ще умре!
Ще се справя със тежката болка, ...