Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук. ...

Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата, ...

Richard Middleton (1889-1911)
AUTUMNAL
Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams, ...

Знам, че чакам на опашка, докато решиш,
че си свободна да прекараш вечер с мен
И ако отидем някъде да танцуваме,
знам че има шанс да не си тръгнеш с мен
След това се отбиваме в някое тихо местенце ...

Напъни се, фалшива усмивка
Избегни бедствието, точно на време
Трябва ми питие, защото скоро
Безполезен отговор от мои приятели
Тъпо е да питаш, готино - да игнорираш ...

Мислиш себе си,
направи ли
правилния избор,
сигурни ли са
нещата около теб? ...

Ще съумееш ли някога да чуеш
тиктакането на часовника до теб?
Ще съумееш ли някога да уловиш
пулса на самотното сърце до теб?
Ще съумееш ли някога да заобичаш ...

Топло е лятото. Топло е още.
Близо е зимния ден.
Плах се навеждам. Търся безпомощен
спомен в далечен сюжет.
...

Краткият път
до безкрая,
немият вик
на онази омая,
дето ме тегли нататък ...

Купуваш си дреха
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Харесваш ни стряха
и ме поглеждаш ...

Рисувах с твоите сълзи
по твоето лице.
Плъзгах нежно четката,
ваях с пръсти красоти.
(Знаеше ли, че тъгата ти е толкова прекрасна...?) ...

В косата ми
се крият тайни.
Подслонила е слънца,деца,луни..
И всички те със своя чар омайват
зад различен сноп от есенни коси. ...

Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми. ...

Остава след мене сърцето голямо
Толкова пусто и толкова празно,
Защото не знаеш какво съм за тебе
Докато ме няма и съм толкоз далече.
При всеки май така се получава ...

Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...

Мълчи телефонът.
Сама съм в нощта.
И мечтая бездомна
да скитам в дъжда.
Като капка дъждовна ...

Във кръчмата бе задимено.
Мъжете дълго спориха
и после пиха жадни глътки.
Едно момиче в ъгъла скуча,
а радиото дънеше "Дийп Пърпъл". ...

Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена ...

/В последно време никой не може да се доближи изобщо до Антонио Гауди. Той започна нова катедрала в Барселона, наречена La Sagrada Familia - Святото семейство. Жалко е, че се опитват да я завършат, но едва ли ще успеят./
Кой знае къде може да ни отведе пътят, само глупак би казал
Кой знае дали ще се ...

Припев:
Всичко това е в главата ми
Премислям го отново и отново
И не мога да продължавам да си те представям с него
И боли толкова много, да ...

Ще нарисувам мечта.
Слънце, простор и море.
Ще нарисувам и полет,
понесъл ме с вятъра
в звездно небе. ...

Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжа ...

Поредна вечер, в познато заведение -
на масата разливат се шеги и смях.
Без задръжки, с драстично поведение -
минават неусетно час след час.
Познато чувство на болка жестока ...

Кралица на красотата само на 18
Тя имаше проблеми със себе си
Той винаги бе там, за да й помогне
Тя винаги принадлежеше на някой друг
Карах много много километри ...

Горящи факли по стъпалата на дома,
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милост са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото ...

Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност
като пясък в часовник изтече
ходът на онази прилежност
с която магите пишеха с пръсти в ефира ...

- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига, ...

Тя не разбираше
това, което съществуваше,
но го създаваше.
Създаваше го като живо същество
в звука различен ...

Нищо, че живеем във блата
от детство сме с мечти за синева
Курсове пилотски не учили
висш клас са наш'те ескадрили.
Изпреварват Баби-яги в зной, ...

Дали помниш като деца какви бяхме
Как общия път тогава деляхме
Колко красиви бяха наш’те мечти
Как грееха силно и наш’те очи
Колко голям за нас беше светът ...

Найден Николаев Йотов
Животът има смисъл само наопаки,
но пък трябва да се живее нормално.
С. Киркегор
Животът няма друг смисъл освен този, ...

Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...
Пустиня ли съм или океан, ...